И защо се спори, много ли са, малко ли, парите за полицията???


    Това е спор между лаици, които нито са ловили престъпници, нито занаят какво е риск за живота, не само личния, но и живота на семейството на служителя.

    Борбата с престъпността си има своя цена. И тази цена е еднаква навсякъде по света и в Африка, и в Америка и в Европа и в Русия и в България.

    Не зная защо си мислят някои, като ни е скапана икономиката и е ниска производителността й, че ни е "скапана" и престъпността и тя има "ниска производителност" – Та, всичко е точно обратното – при скапана власт, престъпността е "фърст" – и не може да я настигне противодействието на държавата. И каква е цената на успеха в борбата с такава "фърст"-престъпност – естествено висока!


    А ние казваме, "Толкова може държавата, толкова плаща". А тя, престъпността, яде блага, яде благосъстояние и докато подлагаме на уравниловка онези, които рискуват живот с тези дето си пийват кафето през работно време ще е така.

    Имаме проста дилема, какво да изберем – мижаво благосъстояние, което съвсем да се осакати от престъпността, но да се чувстваме "по-равни" с онези дето рискуват живота си, или да загърбим тази уравниловка с тях, но да ги стимулираме да заработят по-усърдно и по-успешно срещу престъпността – т.е. да платим цената на борбата, такава каквато тя е и в онези държави, дето са по-напреднали в благосъстоянието си.

    Та, нашият полицай получава в пъти по-ниска заплата от тяхните полицаи. Във Великобритания полицаят има 50хил. лири стерлинги годишна заплата. А нашият софийски полицай достига едва 8 х.лв. в годината, а рисковете които носи са дори по-високи от тези, които търпи лондонското БОБИ. И ние искаме мотивация????

    Ревнаха депутати, че ги заплашвали с SMS-си. Та, нашите полицаи и оперативни работници, заспиват почти всяка нощ с такива заплахи. и заспиват не само те, а и семействата им, дечицата им. Имаше случаи за служители на МВР, имаше такива случаи, когато се явяваха в престъпните среди готвени цели филми, къде се движат, как изглеждат, къде живеят, кои са децата им, близките им, с откровения призив вътре "Не му прощавайте, той е полицай, той ви следи!" – тези, не просто клипове, а филми със старателно събирана информация са за "нуждите" на организирани престъпни групи. А и колко заплахи не са останали само заплахи ... !!! А и като се пенсионират, полицайте, с тия мижави пенсии, които на всичко отгоре имат и "таван", за да оцеляват, когато си търсят работа, са пренебрегвани и никак не е тайна, че загърбват достойнството си и преминават бариерата, прескачайки "фронтовата линия", с което правят борбата с престъпността още по-тежка и неуспешна.

    Е, какво искаме, те да са идеалисти , а всички останали – груби прагматици. И как да ги отгледаме тези издеалисти, като все ги унижаваме и хулим. Ами ТОЯ обществен нихилизъм, дето го проповядват и Нашите Медии на всичко отгоре, смятате ли , че не накърнява образа на полицията , както и на държавата като цяло! Ами затваряме порочните кръгове твърдо като бъчварски обръчи.

    Полицейският труд като организация е колективен труд, със строга организация и дисциплина, неподвластен на схематизиране – всяка задача е по същество творчески труд с много ум, талант и опит. Все качества непостижими за години дори.
    И ние с лека ръка дърпаме, не черджето, ами направо "ритваме бурето" под краката на служителите, като ги изправяме пред всевъзможни казуси, които нито са "в десятката" нито са изстрадани в опита на най-достойните, а понякога и отдали живота си, служители. Посочвам един, но не единствнен случай: Преди, повече от десет години ръководни "корифеи отгоре" пращат необучени служители, да разминират склад на един СИВ икономически субект, за да се осъществи обиск, и забележете, не пращат специално обучения екип, защото "той щял да изпорти рабатата". Подобни "талантливо скроени" акции са завършвали все със жертви.

    Трябва да се запомни едно – дава акъл онзи, който го има, а не разни парашутисти и проверяващи службаши, клиентелисти на политическите сили, с каквито бъка не само вътрешното министерство, но и всички министерства, защото те са там "по силата на квотния скапан принцип, да не би да "изпусне" нещо конците "нашия човек" – и после, администрацията била голяма. Ами тя е все по-набъбваща от квотните пазарлъци на политиците и от протежетата им из тихите неотговорни за нищо службици. И колкото по-многочислени стават коалициите, толкова по-многочислена е държавната административна гвардия! Някога осъждахме на "Бай Тошо" раздутата администрация – ами, тя сега е в пъти по-голяма от "неговото време" !!!

    Към всичко това, да прибавим, че въоръжеността с технически средства на полицията постигната и поддържана с тоя реакционен закон за обществените поръчки е много по-ниска като ефективност от тази, която престъпниците си осигуряват, не по закона за обществените поръчки, а като влагат норми за качествата й на върхово равнище. А полицията , се "обновява в материално-техническо отношение с подаянията на онези, които, за да не изхвърлят остарялото си имущество го подаряват на полицията. Аз, винаги съм твърдял, че полицията трябва да взема на въоръжение първа най-новите техники и технологии, а не "да обира трохи" от трапезата на лъвовете. И до ден днешен стоят едни правила, че техниката в полицията има срок на годност поне двадесетина години и то в двадесет и първи век – Няма право на нова, щото старата е още изправна, нищо, че еанахронизъм. Недай си боже, някой да бракува морално остаряла материална част, то ще му пуснат едни ревизори, та да му отровят живота.

    Цената на борбата с престъпността е най-високата цена на наемен труд, защото живот не се намира ей-така, на улицата и защото полицай, не от всеки може да стане, Той трябва да се отглежда, да израства и да бъде стимулиран за това. Той, трябва да има гаранциите, че като бъде сменен неговия началник, няма да го изгонят и няма да бъде пресечено израстването му като дойде новият! И най-важното – да има ГАРАНЦИИ, че няма да се отклони започнатата офанзива срещу "богоизбран" престъпник, който след това да си разчисти сметките лично с него, този, на когото разчитаме да ни пази от престъпността!. Една такава гаранция е процентът за прослужено време И ИМУНИТЕТ РЕАЛЕН! А, ако искаме, той да не "лежи на тая възглавница", трябва да пазим достойнството му, а не да му режем от парите, които са живота на семейството му!

    И нещо за т.н. чантаджии – има "чантаджии" и чантаджии!

    Едните са участници в активното разкриване на престъпленията, а другите, аз ги наричам търтеи. И най-лошото е, че такава система от години в това министерство, дава именно в ръцете на търтеите задачата да кроят схемите кой, къде да се мести, или изхвърля един или друг служител чрез разни реформени инициативи, да диктува кой какво да прави, докато големите шефове са заети с оценките и работата по оперативната обстановка. Тези търтеи са винаги добре "окопани", не можеш да ги откриваш и да ги буташ насам-натам. Някога под техните бюра се трупаха дамаджани, но традициите не са това което бяха – сега се трупат ценни книжа, каквото и да значи това – хартии, банкноти, преписи, информационни носители – въобще "конвертируеми (разменни) МОНЕТИ"!

    Така че, "чантаджиите" са много! Най-общо казано, те са несправедливо струпани на едно място – администрация ! Някои от тях са не с чанти, а с цели куфари и са по место-престъпленията, в хаоса на безредиците, в огъня и често са беззащитни не само от външни врагове, но и от вътрешни "противници", те са и хора с много по-специална, висока, квалификация и незаслужено ощетени във възнаграждението за труда, и качествата си. Те са хора с много заряд, талант и развито чувство за отговорност, често не обхванати в системите на министерството за подготовка, а работили по индивидуални начини за усъвършенсването си, с цената на пълно себеотдаване. И именно те, са извличащите годните доказателства за правораздаването, но са натикани именно от търтеите в категорията администрация. А някои търтеи са на длъжности на уличните полицаи, за да не са категория "администрация".

    Въобще е пагубен този глупав принцип – министерството да е обезателно по тертипа на другите институции в обществото и държавата. В такова ведомство, като МВР, даже главният счетоводител, не трябва да е типичен чантаджия – той е специфичен специалист за нестандартни решения със стандартните инструменти на финансите.

    Трябва разграничаване на т.н. администрация и функционално сортиране – чантаджии не трябва да има!

    Ще каже някой, че за чантаджии в МВР няма място! ... ???
Да, но чантаджии има и са си създали удобни места, даже кресла, "защитени" с някаква недосегаемост - техния имунитет априори е осигурен. Именно те са част от администрацията, и то тази част, която единствено е за изхвърляне.

    Въобще, реформирането на структура, система и организация на дейност, като дейността на МВР е много сложно и е недопустимо там опростенческо реформиране. Само че, парашутисти не могат да свършат тази работа! Самонадеяни, също! ... А най-вече политиците не трябва да се изявяват в това!!!

    Та, за него, служителя на МВР – дано да не стигаме до онова Ботево обръщение:

    "Грабете го неразбрани,
    грабете го, кой ви бърка,
    скоро той не ще да стане
    – ний сме всинца с чаши в ръка!"