Момичета с името „Кери”
(на Стивън Кинг)
Кой не познава такова момиче? Кой не е виждал подобна непотребна форма на живот да се тътри нещастно из коридорите на старото училище? Всички онези, до които не желаем да седим заради начина, по който се държат или изглеждат, но най-вече заради глупостта им, задето не могат да се видят или поправят. Хора, на които им харесва да се киснат в мизерията си, подобно на торен бръмбар, релаксиращ в топло легло от фекалии. Дразнителите постепенно се превръщат в топла и приятна обвивка за тях, в която бавно ферментират – те и личностите им. В по-голямата част от израстването им външността, от която са произтекли комплексите им, се подобрява и дори влиза в рамките на приличното. Ала дори да заприличат на обикновените хора, дори да се държат мило и с разбиране, те си остават същите самотни, неразбрани търтеи. Отчуждението е като болест. Лекувано и потискано, то, въпреки това, оставя белези и остатъци върху личността. В тези невидими за окото и усета раничк ...