Jul 13, 2006, 5:13 PM
Национализъм?!
4 мин reading
“Национализъм” - дума, която днес чуваме все по-често. Дума, колкото позната, толкова и натоварена с най-негативен смисъл и далечна с етимологичното си значение от влаганото от нас днес. Използвана с претенцията за непоколебимост и неоспоримост. Гръмко изричана и някак вече изтъркана, позагубила от блясъка и истинското си значение.
Думата идва от латински език и natio, onis f означава народ, племе. ”Реакционна идеология и политика, свързани с признаване и проповядване превъзходството на една нация над друга, с разпалване на национална вражда и потисничество”. С това си значение е известна думата в нашето общество. Натоварена с отрицателни черти, свързвана с нездрави и античовешки действия и речи. Историческата наука окачествява най-големите злодеи като националисти, бъркайки понятието с краен шовинизъм.
Да се наричаш националист не е срамно, защото това е израз на най- висшето чувство - обичта към Родината. Защото българският националист НЕ иска ЧУЖДИ земи, история и култура. Той иска българите от Мизия, Тракия и Македония да не биват повече разделяни от граници, служещи на чужди интереси и разделящи брат от брата. Ето защо българският националист не може да другарува със сръбски, румънски или гръцки националисти, с внуците на тези, които се сражаваха с дедите ни против една свещена кауза - обединението на българския народ - по чукарите на Македония, по сипеите на Мека Црев и Гургулят, край Булаир, Чаталджа и Люлебургас, в равните полета на Добруджа - край Кубадин, Кочмар, Карапелит и езерото Туркоайа, в Завоя на Черна, край бреговете на Дойран и по скалите на Мокра планина и Галичица. Българският националист не служи на привнесени каузи. Не размахва дясна ръка под съпровода на Вагнер и не се изживява като световен диктатор или негов верен последовател. Не е антисемит и не оспорва правото на българите неправославни християни да бъдат добри родолюбци. Не крещи “Зиг хайл”, а “УРА”. Той не чете несериозни книги, символ на най-низки човешки страсти и нездраво отношение към света. Не чете “Моята борба”, а “Записки по българските въстания”. Защото това е нашата борбаv - обединена и свободна България. Българският националист не размахва конски опашки, не се кланя на езически божества и не злоупотребява със исторически символи. Не просто говори, а действа.
Да обичам България, значи да съм обречена на делото докрай. Защото ”и с дявола ще се съюзя, ако е за доброто на България”. Защото България е моята земя. Защото съм български националист. Защото тук съм вдишала първата си глътка въздух, защото в тази земя, пропита с кръв и сълзи, където българският войник разпъна полуострова на кръст, в нея ще умра. Защото тук съм чула Вазовия стих, защото тук ще се родят моите деца. Защото тук са най-ярките звезди - над Пирин планина. Тук, където най-синьото небе се оглежда в кристалните води на Рилските езера. Обичам България заради родните Родопи, защото там ехти камбанен звън, сякаш да напомня, че БОГЪ СЪ НАМЪ, за да вдъхне на сърцата и умовете поклон благоговение към миналото, вяра и устрем към идното, към времето, когато децата ни ще замират пред величието на изстрадалата планина и ще пеят за Дельо Хайдутин.
Защото Македония е изконна българска земя и защото въпреки граници и доктрини, Вардар, Струма и Места се срещат в Бялото море. Защото Охридското езеро все още пее приспивно за славния български войник, защото там бродят сенките на едва навършили двадесетата си година незнайни български герои, защото в тази земя- мъченица лежат костите на предците ми. Обичам я, защото Балканът още пази спомена за Караджата и “днес йощ щом буря захваща” помни скъпата жертва, дадена в името на свободата; защото всеки лист “пее хайдушка песен”; защото опълченците бдят над Шипка.
Защото нейде из Добруджанските поля е побит Аспаруховият меч и там е дадено начало на тринадесетвековна славна история, в която нито едно наше бойно знаме никога не попадна в плен. Защото, ако има с какво да се гордеем за 1300 години, то това е българската армия, честта на българския войник, силата на бойния дух. Защото без тях и тяхната саможертва, днес нямаше да я има България, нямаше да има какво да разказваме на внуците си. Без кръвта, победно вървящите знамена през вихрите на Балкана и окъсаните униформи по балканските фронтове днес България нямаше да е същата. Почти забравена и славна е нашата военна история. Наш дълг, като български националисти, е да я пазим и предаваме на поколенията докато ни има и докато в земята ни звучи българска реч. Защото в Пирот се чува екът от Сливница. Защото над Дойран още се носи българското “УРА”. Защото всеки един български враг ще помни удара “На ножъ”. Защото “Одрин падна”. Минаретата на Одрин и до днес треперят от българския войник, комуто приспивно припяват тревите на Каймакчалан.
Истинските граници на България са отбелязани с техните кости, историята написана с кръвта им. Тя започва от войнишкия паметник на всеки град или село, всяка знайна и незнайна могила, изоставените на произвола гробища, в сърцето на всеки националист. Където и да е, той носи България в себе си. Да помълчим пред паметта, честта и славата на героите. Те заслужават повече от жалък театър и подигравка с имената си, евтина пропаганда и да са трамплин за политиканстващи клинично болни . Защото камъкът на постаментът не се трогва от политически борби и противоречия.
Затова съм националист, затова смятам, че е обидно за всеки българин невежи хора да се окачествяват като радетели за българщината и да наричат себе си националисти. Името на национализмът трябва да бъде очистено, да се разграничи от шовинизъм , посредственост, опити за манипулация и хората, позорящи името българин. Да изведем от заблудата подвелите се по евтини лозунги и да им покажем истинския национализъм, неподвластен на влияние и време.
Думата идва от латински език и natio, onis f означава народ, племе. ”Реакционна идеология и политика, свързани с признаване и проповядване превъзходството на една нация над друга, с разпалване на национална вражда и потисничество”. С това си значение е известна думата в нашето общество. Натоварена с отрицателни черти, свързвана с нездрави и античовешки действия и речи. Историческата наука окачествява най-големите злодеи като националисти, бъркайки понятието с краен шовинизъм.
Да се наричаш националист не е срамно, защото това е израз на най- висшето чувство - обичта към Родината. Защото българският националист НЕ иска ЧУЖДИ земи, история и култура. Той иска българите от Мизия, Тракия и Македония да не биват повече разделяни от граници, служещи на чужди интереси и разделящи брат от брата. Ето защо българският националист не може да другарува със сръбски, румънски или гръцки националисти, с внуците на тези, които се сражаваха с дедите ни против една свещена кауза - обединението на българския народ - по чукарите на Македония, по сипеите на Мека Црев и Гургулят, край Булаир, Чаталджа и Люлебургас, в равните полета на Добруджа - край Кубадин, Кочмар, Карапелит и езерото Туркоайа, в Завоя на Черна, край бреговете на Дойран и по скалите на Мокра планина и Галичица. Българският националист не служи на привнесени каузи. Не размахва дясна ръка под съпровода на Вагнер и не се изживява като световен диктатор или негов верен последовател. Не е антисемит и не оспорва правото на българите неправославни християни да бъдат добри родолюбци. Не крещи “Зиг хайл”, а “УРА”. Той не чете несериозни книги, символ на най-низки човешки страсти и нездраво отношение към света. Не чете “Моята борба”, а “Записки по българските въстания”. Защото това е нашата борбаv - обединена и свободна България. Българският националист не размахва конски опашки, не се кланя на езически божества и не злоупотребява със исторически символи. Не просто говори, а действа.
Да обичам България, значи да съм обречена на делото докрай. Защото ”и с дявола ще се съюзя, ако е за доброто на България”. Защото България е моята земя. Защото съм български националист. Защото тук съм вдишала първата си глътка въздух, защото в тази земя, пропита с кръв и сълзи, където българският войник разпъна полуострова на кръст, в нея ще умра. Защото тук съм чула Вазовия стих, защото тук ще се родят моите деца. Защото тук са най-ярките звезди - над Пирин планина. Тук, където най-синьото небе се оглежда в кристалните води на Рилските езера. Обичам България заради родните Родопи, защото там ехти камбанен звън, сякаш да напомня, че БОГЪ СЪ НАМЪ, за да вдъхне на сърцата и умовете поклон благоговение към миналото, вяра и устрем към идното, към времето, когато децата ни ще замират пред величието на изстрадалата планина и ще пеят за Дельо Хайдутин.
Защото Македония е изконна българска земя и защото въпреки граници и доктрини, Вардар, Струма и Места се срещат в Бялото море. Защото Охридското езеро все още пее приспивно за славния български войник, защото там бродят сенките на едва навършили двадесетата си година незнайни български герои, защото в тази земя- мъченица лежат костите на предците ми. Обичам я, защото Балканът още пази спомена за Караджата и “днес йощ щом буря захваща” помни скъпата жертва, дадена в името на свободата; защото всеки лист “пее хайдушка песен”; защото опълченците бдят над Шипка.
Защото нейде из Добруджанските поля е побит Аспаруховият меч и там е дадено начало на тринадесетвековна славна история, в която нито едно наше бойно знаме никога не попадна в плен. Защото, ако има с какво да се гордеем за 1300 години, то това е българската армия, честта на българския войник, силата на бойния дух. Защото без тях и тяхната саможертва, днес нямаше да я има България, нямаше да има какво да разказваме на внуците си. Без кръвта, победно вървящите знамена през вихрите на Балкана и окъсаните униформи по балканските фронтове днес България нямаше да е същата. Почти забравена и славна е нашата военна история. Наш дълг, като български националисти, е да я пазим и предаваме на поколенията докато ни има и докато в земята ни звучи българска реч. Защото в Пирот се чува екът от Сливница. Защото над Дойран още се носи българското “УРА”. Защото всеки един български враг ще помни удара “На ножъ”. Защото “Одрин падна”. Минаретата на Одрин и до днес треперят от българския войник, комуто приспивно припяват тревите на Каймакчалан.
Истинските граници на България са отбелязани с техните кости, историята написана с кръвта им. Тя започва от войнишкия паметник на всеки град или село, всяка знайна и незнайна могила, изоставените на произвола гробища, в сърцето на всеки националист. Където и да е, той носи България в себе си. Да помълчим пред паметта, честта и славата на героите. Те заслужават повече от жалък театър и подигравка с имената си, евтина пропаганда и да са трамплин за политиканстващи клинично болни . Защото камъкът на постаментът не се трогва от политически борби и противоречия.
Затова съм националист, затова смятам, че е обидно за всеки българин невежи хора да се окачествяват като радетели за българщината и да наричат себе си националисти. Името на национализмът трябва да бъде очистено, да се разграничи от шовинизъм , посредственост, опити за манипулация и хората, позорящи името българин. Да изведем от заблудата подвелите се по евтини лозунги и да им покажем истинския национализъм, неподвластен на влияние и време.
© Ели All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
И все пак аз си обичам България безкрайно много, но сърбите винаги ще ги защитавам независимо нищо. Те са моите истински приятели!!!
-
Замислих се над абзаца за Македония... много е лошо да твърдиш, че е "изконно" наша земя. Историята ми куца, но ако си спомням правилно Македония я е завладял Пресиан (някъде между 837 и 852). Не е била наша преди това, нито през цялото време след това.
Според тази логика България е гръцка и/или турска- сама си избери.
А като чуя националист се сещам за популизъм, сексуални отклонения и безпричинна агресия- все поради една и съща причина.... -
бобиср (Боби Вучков)
"spusni se malko na zemjata
stiga letis stoto ste se nameri lovec i za tvoite krila
nekogas "
Може би е по-добре да се въздържаш, не мислиш ли?! -
Не искам да давам отрицателен коментар, но нещо не е наред в тази статия. Просто не ми хареса. Дори не успях да я прочета до край.
-
Добра структура, проблемът е разгледан от различни аспекти и заедно с това е вплетена и авторовата гледна точка. Има послание към читателя и то се съдържа в последните редове, така мисля аз поне
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
