Не го желаеш вече?...
Не го желаеш вече?
Не си привързана към него и света му?
Не виждаш бъдещето Ви?
Жестовете са загубили стойността си?
Тогава си тръгни.
Когато никой не те гледа. Когато никой не се ослушва.
Тихичко прекрачи прага на дома му и беззвучно затвори вратата.
Побегни по нощните пусти улици с боси крака и не се обръщай назад.
Вече сторено е. Безвъзвратно скъсана е нишката.
На две души и две тела. На мъж и на жена.
Хайде, тичай. Нямаш време.
Спомените ти те застигат. И ще те задминат, ще те погълнат в себе си.
Виждаш ли го края? Нейде по света ще да е.
Здраво стискай устни, за да не крещиш от болка.
Широко отворени очите ти шарят, пърхайки. Сълзите почват да ти парят.
Напомняйки ти, че ти пука. Че си привързана, макар и да се инатиш. Че го желаеш до полуда и миг ти трябва, при него да се завърнеш.
Но късно е. Ти побягна.
От страх, че може да се влюбиш...
© Яница All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Ви! (:
-
Много интересен финал!
"Раздялата е малка смърт.
Една бръчка в челото на дните.
Един пресъхнал слънчев лъч...
Не мога да пресмятам чувствата.
Усещам топлата вълна в сърцето.
Ала брегът от погледа изгубва се
под кървавите отражения в небето..."
Поздравление, Яница!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
