АЛБЕРТ АЙНЩАЙН, Нобелов лауреат за физика

Айнщайн описва неспособността на човешкия ум да разбере същността на Бога чрез следното сравнение:

„Ние хората сме в позицията на едно малко дете, което влиза в огромна библиотека, пълна с книги, написани на множество различни езици. Детето осъзнава, че някой трябва да е написал тези книги. Но то не знае как. То не разбира езиците, на които те са написани. Детето смътно се досеща, че има някакъв тайнствен ред, според който са подредени книгите, но то не знае какъв е този ред.

Според мен точно такова е отношението дори на най-интелигентното човешко същество спрямо Бога. Ние виждаме, че Вселената е чудесно подредена и че се подчинява на някакви закони, но само смътно разбираме тези закони.  Нашите  ограничени  умове  не  могат  да схванат тайнствената Сила, която движи космическите съзвездия." (АЙНЩАЙН, цитиран в „Einstein: A Life" by Denis Brian, New York, John Wiley and Sons, 1996, с.186).

„Колкото по-дълбоко човек прониква в тайните на природата, толкова по-голяма става неговата почит към Бога." (АЙНЩАЙН, цитиран в Brian 1996, 119).  

"Науката без религията е осакатена, религията без науката е сляпа." (EINSTEIN 1967, 30).

Учените и философите често сравняват всичко, сътворено от Бога, с часовник, а самия Бог - с часовникар, който създава и поддържа сложния часовников механизъм. И все пак, човешкото мислене е твърде ограничено, за да може да си представи неограничения Творец на Вселената. В тази връзка Айнщайн казва:

„Разглеждам една картина, но моето въображение не може да пресъздаде външността на нейния творец. Гледам един часовник, но не мога да си представя как изглежда часовникарят, който го е създал. Човешкият разум не е способен да възприема четири измерения, как тогава е възможно да разберем Бога, за Когото хиляда години и хиляди измерения са като едно?" (АЙНЩАЙН 1997, 171).  

ВЕРНЕР ХАЙЗЕНБЕРГ, Нобелов лауреат за физика

Немският физик Вернер Хайзенберг (1901-1976) е удостоен с Нобеловата награда за 1932 за създаването на квантовата механика. Хайзенберг е професор по физика в университетите в Копенхаген, Лайпциг, Берлин, Гьотинген и Мюнхен. През 1941 той е назначен за директор на физическия институт „Макс Планк", а през 1953 става президент на фондацията „Александър фон Хумболт". Основните му приноси са: откриването на принципа на неопределеността, носещ неговото име; създаването на квантовата механика; откриването на алотропните форми на водорода; изследванията на феромагнетизма, свръхпроводимостта и турбулентността на флуидите. 

"Ако изчезнат религиозните идеали, които трябва да следваме и които осветляват пътя ни, тогава изчезва и скалата на етичните ценности, а заедно с нея се изгубва и смисълът на нашите дела и страдания. Накрая остават само песимизмът и отчаянието.

Ето защо религията е фундамент на етиката, а етиката е необходимото условие за живота." (HEISENBERG 1974, 219).  

МАКС БОРН, Нобелов лауреат за физика

Немският физик Макс Борн (1882-1970) печели Нобеловата награда за 1954 „за своите фундаментални изследвания в областта на квантовата механика и в частност за статистическата интерпретация на вълновата функция". Той е професор по физика в университетите във Франкфурт на Майн, Гьотинген, Единбург и Кембридж (Великобритания). Главните научни постижения на Борн са: приносът му към специалната теория на относителността на Айнщайн; работата му върху структурата и свойствата на кристалите; разработките му в областта на квантовата (матричната) механика и приносът му към вълново-корпускулярната теория.

В книгата си „Моят живот и възгледи" (1968) Макс Борн пише: „Позволете ми да кажа няколко думи за себе си и за атома. Ние - атомът и аз - бяхме задружни до съвсем скоро. Аз виждах в него ключ към най-съкровените тайни на природата, a той разкри пред мен величието на цялото творение и на Твореца." (MAX BORN, „My Life and My Views", New York, Charles Scribner's Sons, 1968, 88).

„Много от учените вярват в Бога. А онези, които казват, че заниманията с наука правят човека атеист, са вероятно някакви жалки хора." (БОРН 1996).

„Науката предявява към учения множество морални и етични изисквания. Ако ученият вярва в Бога, той по-лесно би ги изпълнил. Ученият трябва да има огромно търпение и смирение, а тези качества могат да му бъдат дадени от религията." (БОРН 1996).  

УИЛЯМ ФИЛИПС, Нобелов лауреат за физика

Американският физик Уилям Д. Филипс (род. 1948) печели Нобеловата награда за 1997 „за своя принос към развитието на методите за изстудяване и улавяне на атоми с помощта на лазери". Той е носител на наградата за лазерни науки „Артър Шолоу" за 1998 година. Филипс е професор по физика в университета в Мериленд и директор на физическата лаборатория в Националния институт за стандарти и технологии (NIST). Понастоящем Уилям Филипс живее със семейството си в Мериленд.

„Аз вярвам в Бога. Аз вярвам в един Бог, който е личност и е в съприкосновение със сътворения свят. Аз мисля, че подредеността на физическата Вселена и изключително прецизно създадените условия за възникване на живота тук на Земята ни показват, че един интелигентен Творец е отговорен за всичко това. Аз вярвам в Бога и моята лична вяра е в хармония с всичко онова, което знам за науката." (PHILLIPS 2002b).  

ИМАНУЕЛ КАНТ (1724-1804) - основател на немската класическа философия, създател на трансценденталния идеализъм

Според Енциклопедия Британика (1997) "Кант е най-значимият мислител от епохата на Просвещението и един от най-великите философи на всички времена". Кант е създател на първата универсална космологична гравитационна теория.  

В своите "Лекции по философия на теологията" Кант пише:

"Бог е единственият господар на света. Той царува като монарх, а не като деспот, защото Той иска Неговите заповеди да бъдат спазвани от любов, а не от робски страх. Като истински баща, Бог ни повелява само това, което е  добро за нас, а не господства над нас своеволно като някакъв тиранин. Бог дори изисква от нас да размишляваме върху мотивите за Неговите заповеди. Той настоява да спазваме тези заповеди, защото иска първо да ни научи да бъдем достойни за щастието и едва след това да участваме в него. Волята на Бога е великодушието, а Неговата цел е това, което е най-добро за нас." (IMMANUEL KANT, "Lectures on Philosophical Theology", Ithaca, Cornell University Press, 1978, 156).  

"Съществуването на Библията като книга за хората е най-великото благо, което човешката раса някога е получавала. Всеки опит да се омаловажи Библията е престъпление срещу човечеството." (KANT 1965, 19).

"Със своето съдържание Библията сама свидетелства за своя Божествен произход. Чрез изпълнението на великия план за нашето спасение Библията ни разкрива целия ужас на нашата греховност и цялата дълбочина на нашето падение. Библията е най-ценното съкровище, без което аз щях да бъда в жалко положение. Нито една от книгите, които съм прочел, не ми е давала такава утеха, каквато ми даде Словото Божие: ‘Дори да ходя през долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти, Господи, си с мен.' [Псалми 22:4]" (КАНТ 1996, VIII).  

ГЕОРГ ХЕГЕЛ (1770-1831) - създател на абсолютния идеализъм

Според Енциклопедия Британика (1997) "Хегел е последният от великите философи на модерната епоха, които са създали всеобхватни философски системи".  

"В религията ние намираме спасение от всичко временно и преходно; за нас религията е онази сфера, в която всички загадки и проблеми на света намират своето разрешение, в която се разбулват и се проясняват всички противоречия и дълбинни въпроси, в която гласът на сърдечната болка е заглушен. Религията е сферата на вечната истина, вечния покой и вечния мир." (HEGEL 1895, 2).  

"Това, че човекът е свободен сам по себе си, по своята същност, че като човек той е роден свободен - това не са знаели нито Платон, нито Аристотел, нито Цицерон, нито римските теоретици на правото, макар че именно понятието за свобода е източникът на правото.

Едва в Християнството всяка отделна личност започва да има реална, безкрайна и абсолютна ценност; Бог иска всички хора да бъдат спасени. Едва в Християнската религия се появява учението, че пред Бога всички хора са равни, защото Христос ги е освободил чрез свободата на Християнското  послание." (G.W.F. HEGEL, "Lectures on the History of Philosophy", London, Routledge, 1955).

"В Християнството всеки отделен човек е цел на Божията милост и аз като такъв имам безкрайна ценност." (ХЕГЕЛ 1993, № 872).  

В книгата си "Разумността на Християнството" (1695) Лок пише:

"Изящните природни творения, които виждаме навсякъде, са достатъчно доказателство за съществуването на Бога, но въпреки това повечето хора твърде пестеливо използват своя ум и не успяват да видят Божиите следи в природата. Тези хора са неспособни да проумеят очевидния факт, че Бог е оставил своя отпечатък в природата. Защото умовете на някои от тях са заслепени от сетивността и похотта, умовете на други - от равнодушието и лекомислието, умовете на трети - от ежедневните грижи и страхове...  "

"Какво невероятно удоволствие е да съзерцаваме природните красоти на земята! Не се ли спуска всеки ден воалът на нощта над лицето на земята и не сменя ли земята своята дреха със смяната на сезоните, за да можем ние да съхраним и обновим своята наслада от природните красоти? Колко подходящо са разположени елементите! Какво разнообразие и умисъл има и в най-незначителните създания на природата! Каква изтънченост, каква красота, каква изобретателност откриваме в телата на животните и растенията! Колко смислено са разположени всички неща както по отношение на специфичните си цели, така и в контекста на цялото! Отделните неща взаимно си помагат и се поддържат, и същевременно взаимно се изтъкват и подчертават." 

СЬОРЕН КИРКЕГОР (1813-1855) - основател на екзистенциализма

"Отче наш, Който си на небесата! Какво е човекът без Теб! Не е ли цялото човешко знание, колкото и огромно да е то, само един дребен фрагмент, ако човек не познава Теб! Не са ли всички човешки усилия, дори и да обхващат целия свят, само едно недовършено начинание, ако човек не познава Теб - Единственият, Който обединява всичко в едно." (SØREN KIERKEGAARD, "Purity of Heart Is to Will One Thing", New York, Harper & Row, 1938, ch. 15).

"Този, който вижда, че неговите ближни страдат, и не им помага, той изключва Бог от сърцето си." (КИРКЕГОР, цитиран в Caputo 2000, 53). 

АЛЕКСАНДЪР СОЛЖЕНИЦИН, Нобелов лауреат за литература

Руският писател Александър Солженицин (род. 1918) е удостоен с Нобеловата награда за 1970 "за моралната сила, с която той поддържа живи традициите на руската литература". През 1941 той завършва университета в Ростов, където учи математика и физика, и същевременно завършва задочно Института по философия, литература и история в Москва. Заради критиките си срещу съветския диктатор Сталин, през 1945 Солженицин е осъден на 8 години затвор, а впоследствие е изселен в Сибир. В затвора Солженицин приема Християнството, благодарение на своите разговори с Борис Корнфелд - еврейски лекар и християнин. Най-известните произведения на Солженицин са: "Един ден на Иван Денисович" (1962), "Първият кръг" (1968), "Ракова болница" (1969). През 1973 КГБ конфискува ръкописа на "Архипелаг ГУЛАГ" - произведението, което поставя началото на края на Съветската империя. През 1974 Солженицин е арестуван, обвинен в държавна измяна и експулсиран в Германия. От 1976 той живее и твори в САЩ. През 1994 Солженицин се завръща в Русия, където живее и до днес.  

В своята реч, при получаването на Темпълтъновата награда (Лондон, Бъкингамски дворец, 10 май 1983), Александър Солженицин казва:

"Спомням си, че преди повече от половин век, когато бях дете, старците си обясняваха големите нещастия, които сполетяха Русия, с думите: "Хората забравиха Бога; ето защо ни сполетя всичко това".

Оттогава, вече почти 50 години, аз изследвам историята на комунистическата революция в Русия. През това време прочетох стотици книги, събрах стотици  лични свидетелства и вече съм написал осем тома, опитвайки се да разчистя отломките от този революционен катаклизъм. Но ако днес ме накарат да формулирам възможно най-кратко главната причина за тази унищожителна революция, която погълна 60 милиона души от нашия народ, аз не бих могъл да се изразя по-точно, освен да повторя: "Хората забравиха Бога; ето защо ни сполетя всичко това"." (SOLZHENITSYN 1984, Issue 36; виж също Solzhenitsyn 1983, 874).  

В своята Харвардска реч (1978) Солженицин твърди, че всички съвременни медии насаждат невежество и агресивност у хората, чиито "божествени души се пълнят с клюки, безсмислици и празнословия":

"Днешните медии се превърнаха в най-голямата сила в Западните общества. Четвъртата власт - медиите - е много по-могъща от другите три власти: законодателната, изпълнителната и съдебната. При това положение човек се пита: чрез какъв закон е била избрана тази четвърта власт и в крайна сметка пред кого е отговорна тя?" (SOLZHENITSYN 1978)

Използвани са материали от книгата "50 нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в БОГА"  на Тихомир Димитров.