Лакмус за нивото на развитие на всяко демократично общество е парламентът. Парламентът е институцията, която осъществява контрола върху всяка изпълнителна власт. Но това е също и органът, комуто е поверена мисията да създава закони, които според думите на английския философ Джон Лок единствено могат да направят човека свободен. Ако възприемем тази теория за вярна бихме могли да заключим, че няма по-сигурен гарант за демократичността на едно общество от наличието на парламентарни традиции. А от този извод следва, че колкото тези традиции са по-стари, толкова обществото е по-демократично. В исторически аспект за парламентаризъм може да се говори още от епохата на Античността. В древногръцките полиси Атина народното събрание, наречено съответно еклесия, е изпълнявало решаваща политическа роля.
Подробно описание за функционирането на атинския ареопаг ни е оставил елинският философ Аристотел в своето произведение "Атинската полития" (1). Според него с политически права се ползували само свободните мъже атиняни. Респективно от такива права били лишени всички, които имали статут на роби и чужденци, както и жените. Показателно за високото ниво на демократичност в Древна Елада са и думите на Фенелон (2), според когото: "У гърците всичко е зависело от народа, а народът от словото". Теоретично погледнато политическата система в Древна Елада се осъществява от пряко управление на народа, обединен в еклесията, някои полупредставителни органи (буле и герусия), както и магистратите, които са подлежали на контрол от страна на съвета, а понякога и на народното събрание. Както става ясно още в Древна Елада се зараждат първите зачатъци на контролна функция на народното събрание. Но необходимо е да се направи, в този ред на мисли и следното уточнение: древногръцкият полис не е познавал същинската представителна система, при която избраните от народа представители имат всички пълномощия да действат от и в негово име. Естествено съществуват и държави като Беотийския съюз, където това правило не е валидно, но това са по-скоро изключения. Според произведението на Аристотел (3), контролът върху управлението на Атина се осъществява посредством така наречения остракизъм. Буквално това означава хвърляне на жребий, при който имената на архонтите били написани върху глинени плочки (остраки). Това били своеобразни бюлетини, посредством които се осъществявал изборът.
Демократичните традиции на Древна Елада са наследени и от Древно римската република. Там функциите на елинската еклесия са поети от древно римския Сенат. Голяма роля в тази република изиграват трите основно модела при вземането на решения - чрез коалициите, чрез мнозинството в Сената или чрез избори. Според проф. М. Семов "Мандатите, колегиалното начало и системата от пълномощия на Римския Сенат са давали добра гаранция срещу личната власт".
В епохата на Средновековието представителните институции не изчезват. Но в европейските страни те са изразявали волята на отделни съсловия (духовенство, светска аристокрация, граждани). В Църквата, която е известна с огромното си влияние през тази епоха, решенията са се вземали и утвърждавали също съгласно парламентарния принцип на мнозинството по време на църковните събори.
Представителни по своята същност органи са били Генералните щати във Франция, Сеймът в Полша, Райхстагът в Германия, Алтингът в Исландия, Кортесите в Испания и не на последно място Парламентът в Англия.
Предобраз на на парламентите от съвременен тип се срещат и във византийско-балканската политическа орбита. Като наследник на Древния Рим, Византия копира и цялостната му правна и политическа система. Във византийската политическа среда, древноримският Сенат е преименуван в Синклит и е приспособен към новите условия от император Константин Велики. Първоначално след преместването в новата столица Константинопол, византийският Синклит е заемал по-ниско равнище в политическата йерархия спрямо Римския Сенат. Едва по време на управлението на Констанций (337 - 361), приемник на Константин Велики, той става равноправен с римския, при което и броят на членовете му се увеличава. Заедно със сенаторите в състава на константинополския Синклит влизат още и illustres, spectabiles, clarissimi, висши императорски чиновници, които се отличавали по своето имотно състояние (5).
Синклитът е орган, който е имал основно съвещателен характер. Типична за него функция е да предлага законопроекти, които, след като бъдат одобрени от императора, придобиват силата на закон. Византийският синклит представлява колегия, съставена от най-значимите и достопочтени граждани, която се запазва до средата на XIв.
Направеният накратко исторически преглед показва корените на някои от функциите на модерните парламенти. И все пак за същински парламентаризъм може да се говори от момента на зараждане на английския парламент. А той датира от средата на XIII век. Още през далечната 1265 г. в Англия се създава съсловно събрание, получило по-късно названието парламент. Един век по-късно, през XIV в. английският представителен орган се разделя на две камари - камара на лордовете и камара на общините, където заседавали благородниците и представителите на градовете. Не са малко и метаморфозите, през които преминава английският съвещателен орган, особено през 1649 г., когато войната между него и краля се изостря до крайност. Този конфликт завършва с триумф на представителното тяло. Впечатляващ факт в дългогодишната история на английския парламент е, че политическият език в него е доведен до съвършенство. Би могло да се отбележи, че във Великобритания парламентарното общуване има определени формули, които спазва стриктно. От Великобритания, зародилият се в нея парламентаризъм намира почва и в САЩ, където след войната за независимост в американската конституция се отделя специално място на Конгреса.
В периода на управление на Луи XVI се осъществява поредното свикване на френските Генерални щати, чиято цел е била да съберат средства в държавната хазна, с които Франция да изплати натрупаните дългове. Френските Генерални щати били изградени от съсловията на аристокрацията, духовенството, които се ползвали с определени превилегии и Третото съсловие, което разполагало само с един глас. По традиция всяко съсловие заседавало поотделно и имало по един общ глас. Но при поредното свикване на Генералните щати през май 1789 г., Третото съсловие поискало индивидуално гласуване. Съсловието на духовенството изненадващо подкрепило тези искания, бидейки самото то раздирано от конфликти между висш клир и низши свещеници. На тези искания се противопоставя групата на аристократите, очевидно прозряла опасността от загуба на влиянието си. Това се превръща и в решаващата причина за пламването на пожара на Френската революция през 1789 г. Същата година на 26 август била приета "Декларация за правата на човека и гражданина", с която французите се обявявали за свободни и равни в своите права на свобода, собственост и сигурност. В периода 1789 - 1792 г. Учредителното събрание и неговият наследник Законодателното събрание работили по правното уреждане на новия режим. В новата история на Франция била изработена първата конституция, налагаща нова цензова избиретелна система. Според А. Пантев (6), страхувайки се от хаоса на демокрацията и позовавайки се очевидно на теорията за разделение на властите на Ш. Монтескьо, създателите на новата конституция разделили властите неравномерно, превръщайки Франция в конституционна монархия. Кралят получил право "отсрочващо вето" върху законодателството. Предумишлено били отслабени съдебната и изпълнителната власт. Силна била само законодателната власт, упражняваща контрол върху законодателството, данъчната политика, войната и дипломацията.
Така създалите се в Европа парламентарни традиции с появата на националните държави проникват и в България след Освобождението й от османска власт. Първото народно събрание избрано през 1878 г. гласува Търновската конституция по модел на белгийската, както и избира българския княз по препоръка на Великите сили. Липсата на стабилен парламентарен опит в България се превръща в основна предпоставка за заимстване на външен. По английски образец в българския парламент влизат две политически партии - консерватори и либерали. В зависимост от своите функции парламентите се делят на два вида: Велико Народно събрание и Обикновено Народно събрание. Според доц. М. Пиргова, приоритет на Великото Народно събрание е изработването на конституцията, определянето на формата на държавното управление.
Направеният исторически екскурс по мое мнение позволява да се формират и основните парламентарни функции:
Съпоставен със съсловно представителните събрания, модерният парламент има редица характерни особености:
Законодателната инициатива на парламента естествено не го превръща в абсолютен суверен. Аргумент в полза на това твърдение е провеждането на референдуми, т.е. преки допитвания до народа (напр. В Швейцария)
Тази парламентарна функция се базира на прнципа за отговорността, която правителството носи пред парламента и необходимостта от периодична отчетност пред него. Съгласно с тази отговорност, Министерският съвет трябва да представя на парламента своята законодателна инициатива. Правителството може да бъде разпуснато от парламента с гласуване на вот на недоверие. В областта на отбранителната и външна политика парламентът има по-скоро консултативни функции, което предполага по-голяма свобода на изпълнителната власт в тази сфера.
Така представените щрихи от образа на парламента в националните държави поражда естествено въпроса за перспективите на тази институция в един глобализиран свят. С появата на Европейската общност се ражда и Европейският парламент, който в известна степен изземва правомощията на националните парламенти. Любопитен е фактът, че до 1978 г. европейските депутати са били излъчвани от националните парламенти, като общият им брой е 626. Функциите на този парламент най-общо казано се заключават в контролиращи и съветнически, като Парламентът трябва задължително да консултира Европейския съвет на министрите. Други правомощия съсредоточени в ръцете на Европейския парламент са:
Разгледан в този контекст Европейският парламент представлява орган на законодателната власт, освободен от ограничаващата роля на националната държава. Бихме могли да прогнозираме, че дори с отпадането на националните граници и създаването на глобална общност, каквато е Европейският съюз, парламентът няма да изгуби своето значение. Нещо повече, той ще продължи да съществува като стожер на легитимността, реда и демокрацията.
Използувани източници:
© Виктор Костадинов All rights reserved.
Но никога демокрацията не е поощрявала различното или се е вслушвала в него, приемала, че понякога стадното мнение (мнението на мнозинството) не е правилно. Това е също неоспорим факт.