Отсега бързам да кажа, че този разказ не е за девствени, непознати за човешки крак пусти и безлюдни плажове. Това време вече безвъзвратно си е отишло. Цивилизацията е навлязла и в най-далечните кътчета покрай брега. Лятото тези места са примамливи и посещавани от мнозина, някои като мен дошли за първи път.
Синеморец посреща нетърпеливите си гости след тесен и зле поддържан път от Царево насам. Главната улица е единствената асфалтирана. В центъра на селото има малък парк с бедна растителност. Къщите са нахвърляни тук-там, като това дразни, а после завладява с особено очарование. Нови хотели с малки басейни се редуват със схлупени къщета, в дворовете на които се е запазило спокойствието и тишината. Битката между новото и старото е в края си. Виждат се изоставени и буренясали дворове с големи цветни табелки за предстоящото след сезона строителство. Синеморец все още мами дори само с името си. Назъбени и неизмазани калкани, причудливи триъгълни фасади, няколко къщи в созополски стил с дърв ...