Полетът на соколите
Събота, късен предиобед. Малко пече, но приятно. В 10.30 със Симчо пием кафе в центъра на Габарево. Групата от Раковски каца след половин час. Бате Наско акостира последен, с шест дами. От малък си е така игрив, как ги омайва, чудна работа!
Колите подреждаме като аптекарски шишета до барата на пет километра от селото. Нагърбваме раниците и бегом нагоре!
Тринадесет лалета, на всеки твой баир. Шарени сме, по пол, възраст и професия. Без да се напъваме, стигаме тереска с чудесна гледка към върховете, наметнати с бял кожух. Пролет, ама горе си е още зима.
Почиваме често, някои от групата така бърболескат, че трябва да поспираме. Иначе рискуваме да ги видим как се давят в смях и сълзи.
Хималаите ме сближават със Зори, достигнала тези митически за планинарите върхове. Готов съм да нося раницата й до хижата. Тя пък се удивлява от контраста между бялата ми брада и бързата стъпка.
Обядваме около 15 часа в столовата на Соколна. После катерим няколко баира, за да се поразтъпчем в снега. В 19 часа сме отново по масите около печката. До полунощ. Танци, манци, Шатовалон. Всичко по реда си.
Рецитираме Дамян Дамянов, после Петя чете на прима виста мой разказ. Не само чете, а прави толкова точен, ясен и съдържателен коментар на написаното. Сигурен съм, ако издам книга, първия брой на нея ще подаря, и автограф ще сложа.
На сутринта пием чай, кафе, ядем кой каквото има. Снимаме се пред хижата с Ванката - хижарят наш и се суркаме надолу.
За час и половина сме на барата. Качваме се по конете ( колите ) и се накачулваме в лятната градина на заведението в Габарево, което има най-висок рейтинг. Но не сред циганорите, които щъкат безгрижно навсякъде. За тях остава местната кръчма с интериора отпреди демокрацията.
След два часа хапване, пийване и леко прозяване групата от Раковски изпълнява традиционния си ритуал. Лицеви опори на селския площад.
С обещания за скорошни срещи по чукарите се разделяме, някой ронят кротки сълзи, но за кратко. Защото е пролет, задава се лято, а полетът на соколите продължава!
30.03.2009 Любомир Николов
© Любомир Николов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ех, ти сладкодумецо! Природата е моята любов, тя е тази , която ме спасява и безкрайно обичам такива разкази...много чистота има в тях и издигане над дребното.... Специални поздрави за човека с планинско сърце!
-
( Мария ), сигурна бъди! До дойде това време, ще измислим нещо. Благодаря ти за подкрепата. Поздрави. Човече, усмихнато!
-
Любо, нали няма да забравиш и мен за автограф? Поздрав!
-
( Павлина ), тези думи не може да не ме радват. Ще стане, така ми казаха от издателството, и аз чакам. Какво да ги правя, професионалисти!
-
Когато издадеш книгата, аз ще съм на опашката за автографите.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави и на теб, прочети за връх Ботев.