Връщайки се от училище, в поредния от най-обикновените дни, по пътя за вкъщи, замисляли ли сте се колко подходящо е да си нямаш гадже, особено в 12-ти клас? Днес ми се случи. Минавайки покрай същата алена ограда на родното даскало, за чийто приятен цвят съм допринесла и аз, жертвайки някоя друга дреха, сега ошарена с петна от боя, ме сполети горепосочената мисъл. Доближавайки вече спирката за автобуса, съм решена да напиша статия по наболялата тема. Заплювам си усамотена седалка и за първи път благодаря на съдбата, че ми отреди дом на другия край на града. Дотук с умишленото и на моменти дразнещо многословие (речи го плеоназъм). Сега по същество .Облягам се и почвам да обмислям набезите си върху публицистичния жанр. "Спомнете си моментите, когато сте се чувствали самотни и унили..." Да, така ще е!" ... когато сте се чувствали толкова непълноценни и сякаш празни (макар препълнени с чувства), че сте търсили човек,з аради когото да живеете. Имате толкова любов да споделите, а тя стаена, с ...