На другата сутрин вече и аз бях костюмирана! Хайде де! Няма само шофьорите да са елегантни!
След закуската, към осем и половина, преметнала лаптопа на рамо, започнах предпазливо да снова пред входа на хотела. Заговори ме Ана, полякинята - дребна руса, горе-долу на моята възраст. При това - от моята фирма, само че от полския ù клон! Оформи се група от 20-тина човека. Пристигнаха две големи коли и ни извозиха до фирмата, която се оказа на 5 минути път от хотела.
Посрещна ни Андрея - дребна изрусена женица. На нея дължахме перфектната организация. Бяха ни приготвили временни пропуски на всичките, трябваше само да си ги вземем срещу личната карта или паспорта. Тук румънецът се затюхка - оставил си бил личната карта в хотела! Забравила съм вече как се произнасяше името му - Радиш или нещо подобно. Повечето бяхме жени - няколко полякини, няколко австрийки, две чехкини, една словенка и една словачка, една рускиня, един от Грузия... виж, неговото име запомних - Сосо Курели. "Сосо" беше на галено. А за "Курели" - той го произнасяше с "Х" някак дълбоко гръдно, като че на арабски или иврит. Дребен дебеланко, че даже и плешив. Стана дума, че досега имал четири брака и няколко още "аха-аха да се ожени". Много ни развесели.
Качихме се по стълбите на втория етаж. За всекиго имаше бадж и табелка с името. Бях много любопитна, знаейки предварително от мейлинг листа, че ще има още една българка. Донка. Много приятна, дебеличка млада жена от конкурентна фирма.
Обучението се ръководеше от Фрида - болезнено слаба, с остър извит нагоре нос, косо разположени очи и остра изпъкнала напред брадичка. Наум си я кръстих "Цар Дроздобрад". Самоуверената ù усмивка прикриваше смушението ù. Беше твърде млада. По-късно разбрахме, че била химичка по образование. Или физикохимичка. Абе, нещо доста нехарактерно за жена и свързано с много математики и формули.
Всеки от нас трябваше да се представи с поняколко думи. Запомнила съм думите на Ласло (унгареца): "Гледали ли сте "Английският пациент"? Ако "да", то аз съм...". До мен седеше Ева, от Австрия. От другата страна - рускинята Алина.
Обучението преминаваше много стегнато и свръхконцентрирано откъм инфорация. Изреждаха ни се нови и нови лектори - все младежи, които бяха много на "ти" с материята. Точно така. Нямаше нито един служител, по-възрастен от 35 години.
В обедната почивка под строй ни водеха в стола. Имаше голям избор от салати, ястия и десерти. Сядахме на дълга маса цялата група заедно с Фрида и Андрея. Говорехме си.
След това обучението продължаваше с пълна пара докъм 6.
Първата вечер ни бяха поканили на ресторант. "При Ото". Типична австрийска кръчма. Дворът - покрит с камъчета, които леко затрудняваха нас, които бяхме на токчета. Дървени пейки. Много народ наоколо. Поисках да си поръчам нещо типично австрийско. Препоръчаха ми някакво ястие, чието име не можах да запомня. Бях леко разочарована - оказа се телешко варено, само че месото беше като подметка (по форма, не като консистенция!). За разлика от българския вариант в супата имаше и едно листо от маруля. В отделна чинийка ми поднесоха сосове. След като се изгребе бульонът, месото се топи в сосчетата. За пиене си поръчах бира. Австрийска, естествено. Макар че самите австрийци предпочитаха чешка. Тази, която си поръчах, беше червена.
Същата вечер се запознах с Бетина.