Sep 25, 2008, 6:48 AM

Пътуване към себе си 

  Podcasts » Others
2833 0 8
1 мин reading
 

Не знам накъде пътувам, а автобусът ме води в обратната посока. Важен е пътят и това, което се случва, докато реалността минава бързо пред погледа ти! Влизаш в автобуса и търсиш свободно място макар, че в повечето случай търсиш просто свободен човек-ланголиер, с който заедно да консумирате времето до точка Б. Естествено имаш и резервни варианти - книга, списание (Harsh) Best на Laura Pausini  или разговор със себе си, който най-често е тип философски - за това какво си постигнал досега, любовта утопия ли е или просто още не си срещнал жената. Дървета, къщи и мечти минават и засмукват погледа ти. За мен всяко пътуване е като глътка носталгия след поредната порция реалност, която ме затрупва всеки ден. Опитвам се да си представя хората, които живеят в къщите, покрай които минавам. Пътуването ми помага да мисля  и ме залива с идеи, за минута време през погледа ти минават хиляди предмети, пъзел, който ти носи вдъхновение,  кара те да се чувстваш свободен. Пътуването е кино - плащаш, взимаш си билет и се настаняваш удобно, пейзажи като на кино и винаги различни, дори да пътуваш често по един и същи маршрут, нужно е само едно подухване на вятъра, един лек дъжд или просто друг сезон и картините се променят, трябва само да ги видиш и да имаш умението да мечтаеш. Пътят се превръща в удоволствие и релакс, стига само да не си попаднал на онези неспиращи да говорят непознати събеседници по място. Въпреки всичко пътуването е удоволствие от очакването на срещата с нови хора и места. Винаги съм си представял, че всяко пътуване завършва с  емоционално посрещане и целуване на скъп за теб човек. Пътят изморява не само тялото но и съзнанието, докато пътуваме мозъкът ни прехвърля спомени и мечти, а тялото е заело поза, в която едва ли може да си почине. Човек има нужда от пътувания, за да избяга от матрицата на всекидневните задължения, предмети и хора, които го заобикалят всеки ден. Пътят е приключение, прозорецът е екран, прожектира се филм, който можеш да гледаш само сега в това пътуване и само в този момент, премесен с мечтите ти, коктейл от носталгия, настояще и бъдеще.  Защото животът е по-бърз от времето, ако затвориш очи за миг, животът минава с два.

© Жоро All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Всички пътища изглеждат лесни, пред този,в който трябва да стигнеш до самия себе си!
  • "да имаш умението да мечтаеш..." да много добре казано, може би в напрегнатото ни ежедневие не ни остава време да се замислим за умението си да мечтаем, както и да си спомним мечтите си...наистина прекрасно произведение, пожелавам ти много успехи за напред!
  • Да,хубаво е да се пътува,особено ако не е до работа,ако не бързаш за никъде и най-добре да не знаеш къде ще стигнеш Хареса ми изказа,поздрави!
  • Много ми хареса!
    "момент, премесен с мечтите ти, коктейл от носталгия, настояще и бъдеще"..
    Браво!
  • Наистина това твое пътуване е много чувствено,но то не свършва до тук.Целият живот е едно пътуване.Пожелавам ти твоето да е изпълнено с красота и любов!
  • Много добро! Успех!
  • Невероятно!Това е доказателство, че дори ежедневни действия притежават своя красота и загадачност.. като например пътуване с автобуса!
  • Много хубаво, браво!
Random works
: ??:??