Общовалидни компетентности и избор на професия
Четиво за родители, младежи и отговорни за живота си
Има практични неща, които засягат живота ни и всеки човек трябва да ги знае и умее. Това са компетентности, които са общовалидни и трябва да бъдат усвоени, усъвършенствани и развивани през целия живот. За съжаление по определени причини медиите и образователната система не предоставят пълноценна възможност за придобиване на тези знания и умения. Нужно е всеки човек да прояви интерес и да вложи личен труд, за да се запознае, да усвои и да прилага тези компетентности. Както е казано: „едно е да знаеш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш…“ Нека да се спрем на седем от най-важните:
Разпространено е схващането, че е признак на висок интелект и личностно израстване човек да познава, да поддържа и да цитира известни автори, авторитети и постулати в областта на науката, изкуството, политиката и т.н. Но ако това се превърне в наша най-висша цел, ние ограбваме собствената си индивидуалност, превръщайки се в отразители и последователи на чужди мисли, идеи и практики. Всички открития и постижения на човека са на базата на самостоятелното мислене и действие, стъпващо на известното, но продължаващо отвъд и над него. Човешките способности са като течаща вода, която с времето си издълбава корито и то става толкова голямо и дълбоко, че водата повече никога не може да излезе от него. Индивидуалността е основна характеристика на човешката личност и се формира и развива само чрез самостоятелно мислене и действие. Научаването, копирането, подражанието и търсенето на съдействие отвън са характерни за подрастващите и са белег за процес на изграждане на личността. Но самостоятелното мислене и действие са белег на зрялост и способност за творчество и прогрес. Те са истинския двигател на прогреса и благополучието, но управляващите се страхуват от него и се стремят да го потискат, ограничават и контролират. „Какво щастие е за управляващите, че хората не мислят!“ – отбелязва Адолф Хитлер. Самостоятелното мислене и действие е заплаха за всеки несправедлив и насилствен режим, то е истинската опора на свободата и човешките права. Когато те липсват, може официално и по закон човешките права да са валидни, но на дело и по същество те биват нарушавани и отнемани от мнозинството в полза на управляващото малцинство.
Индивидуалността е различна от индивидуализма, който държи винаги да изтъкне собствената личност чрез демонстриране на нещо различно от общоприетото. Да научиш нещо и да го възпроизвеждаш, както правят в училищата и в тестовата система на оценяване е папагалско и води до неспособност за самостоятелно мислене и дори въобще за мислене. Това е като да видиш и да помиришеш една храна – полза няма. Трябва храната да се сдъвче старателно и достатъчно, което е аналогично да осмислиш и да разбереш съдържанието, неговите взаимовръзки и значение. Не сдъвканата храна не се смила пълноценно в храносмилателната система и по същия начин набързо зазубрените и повърхностно научените учебни материали не развиват знанията и личността, а бързо се забравят или трудно се прилагат в практиката. Нека не виним за това децата, защото учебните материали стават все по-големи по обем и сложност и за да се усвоят пълноценно наистина трябва непрекъснато да се учи и да се ощети личния живот и здраве на ученика. Добре сдъвканата и смляна храна влиза в организма и служи за изграждането и поддържането на органите и функциите на тялото. По същия начин добре осмисления и разбран материал чрез мисленето се оценява, класифицира и подрежда в паметта, научните знания, мирогледа и ценностната система на човека и му служи в практическия живот. Една мисъл е добре усвоена, когато става част от собственото мислене и има способността да произведе съответното приложение в реалния живот. Идеи, знания и умения, които се наизустяват и нямат приложение и място в живота на личността, са ненужни и излишни и би трябвало да бъдат отхвърлени. Ако това, което се учи няма връзка с ценностната система на личността, не се вижда неговия смисъл и значение в личния живот, то е непълноценно и ощетяващо човешката личност и индивидуалност. По един начин учим нещо по задължение, за да си вземем теста и правоспособността. По друг начин учим това, което служи на собствените ни цели и интереси и представлява ценност за нас. Самостоятелното мислене се интересува от други мнения и модели и ги приема и допуска, но само чрез критично преосмисляне в светлината на собствените знания, ценности и мироглед. Принудителното налагане и безкритичното приемане на ценности, авторитети, идеологии и пр. унижава и ощетява човешката личност. Типичен пример за това днес са политиката, медиите и образователната система. Истински зрялата личност не може да допусне принуда и контрол на други хора или институции над собственото мислене, мироглед, религия, ценности и воля. Истински зрялата личност не упражнява принуда и контрол над други личности, като зачита техните права така, както иска да се зачитат собствените. Съвременното държавно управление и обществените организации се базират на доброволно отказване от някои лични права и свободи в името на постигането на по-висши общи цели.
Тук е мястото да се спрем на условията за реално осъществяване на правата и свободата на човека. Правата и задълженията са взаимно свързани и взаимно зависими. Не може да има само права (това са привилегии, касти, елит, върхушки) и само задължения (това са робство, ограбване, контрол, манипулация). На всяко поето задължение съответства придобито право и всяко право има съответстващо на него задължение. Само когато изпълняваш задължението да работиш придобиваш право да получиш заплата. Ако получаваш заплата без да работиш или работиш без да получаваш съответната заплата има нещо нередно. За всяко нещо има правилен начин и неправилен. Ако властта се дава на тези, които най-добре ще управляват и ще бъдат полезни на обществото – това е правилния начин. Но ако властта се взема и поддържа принудително (чрез военен преврат) или чрез манипулации на обществото да изглежда, че управляващите са най-добрите и полезните – това не е правилно и справедливо. Обаче, ако хората допускат да ги управляват (поемат задължението да се покоряват на властта) в замяна на придобиване на правото на гарантиран жизнен минимум (бедност, но все пак включваща всички желани нужди от храна и подслон и удоволствията от алкохола, цигарите, телевизията – хляб и зрелища) – тогава положението е по взаимно съгласие, има обществен договор, властта е законна. Ако обаче хората имат по-високи цели в живота, имат ценности над собственото егоистично съществуване, те не биха търпели управление, което ги унижава до стопански животни и ги лишава от свобода. Тогава управлението могат да поемат само хора, които се съобразяват с тези ценности и дават свобода на хората. Народът заслужава своите управници. Къде е ключовия въпрос за управлението и състоянието на обществото? Ценностите! Народ с ниски ценности допуска управление от хора с нисък морал. Ценностите, които получават подрастващите от училищата и медиите са само тези, които поддържат управляващите и техните цели и политика. Тези ценности се сменят често и лесно се манипулират. Истинските ценности са над политиката и не се сменят с поколенията. Те не се научават от учените и в училищата, а се предават от родителите на децата в семейството. Съвременното рушене на семейството лишава подрастващите от истински ценности и целенасочено ги подменя с фалшиви и измислени от учените и политиците.
Системата от общи възгледи, ценности, практики, които управляват едно общество е идентична с неговата религия. Днес материализма и наукопоклонството са основните религиозни инструменти на управлението над масите. Хората, които не знаят, не виждат и не могат нищо извън популярното и тиражираното в обществото, са в действителност лишени от свобода поради собственото си невежество и неспособност и поради умишленото държане в неведение и подчинение от управлението. Всеки човек, ако е истинска личност, трябва да знае най-добрите възможности, които има в света по отношение на мироглед, начин на живот, ценности, религия и сам да избере кому и как иска да служи. Всеки трябва да знае и да реши кой и какъв е неговия Бог – парите, удоволствията и лесния живот, науката и известните хора или Несравнимия, единствения и върховния! Това е ключовия въпрос, от който се определя целия живот на човека и на обществото. Защото човекът има смисъл в съществуването си само, когато животът му осъществява неговите висши ценности, идеали и цели. Човек, който има ниски ценности, неправилен мироглед и неспособност за самостоятелно мислене и действие в съответствие с висшите, истинските, вечните, в действителност не може да води смислен и пълноценен живот, не може да бъде истинска личност. Живот, посветен на ниски ценности, в компромис и противоречие с висшите идеали, с личната съвест и убеждения води до личностна деградация, непълноценно и безсмислено съществуване. Днес все повече се разпространява замяната на висшите ценности и пълноценен живот с материални придобивки, себе угаждане и себе прославяне.
Ние се различаваме по своите личностни качества, степен на развитие, мироглед, знания и способности. Но това не дава право на по-силните и по-развитите да налагат насилствено своите ценности и контрол над по-слабите и по-малко развитите. Никой няма право да налага принудително или да лишава умишлено от възможност по отношение на религиозната и другите човешки свободи. Самостоятелното мислене и действие е особено актуално по отношение на религията – никога не трябва да приемаме и следваме безкритично и без убеждение на съвестта и разума си религия, идеология, ценности и правила за живеене. Ако не мислим и действаме като личности, тъмното средновековие на абсолютно господство и диктат на обединената с властта религия ще се повтори със съвременните научни средства за контрол, манипулация и принуда.
Отношението към децата ни, които са по-слаби и изграждащи се личности е образец за правилния начин на действие. Ние не ги заробваме и използваме в своя изгода, а ги управляваме и им помагаме с цел да израснат като пълноценни личности, способни да се справят с живота. В един по-широк и общочовешки смисъл по-силните и по-развитите личности имат моралното задължение да оказват помощ, ръководство и напътствие за подкрепа и израстване на по-слабите.
Следва:
Грижа за здравето
Способност за създаване и поддържане на семейство
Способност за общуване и взаимодействие с околните хора
Способност за взаимодействие с обществените институции и организации
Опознаване и опазване на природата и екологично съобразно живеене
Практични умения и занаяти
Избор на професия и образование
© Александър Ценов All rights reserved.