Ще да пуша напук врагу

                                                                            Ще да пия напук врагу ...  

                                                                            Христо Ботев – „В механата”

   Сто дена или малко повече напълно стигат да ти дойде до гуша. Особено от хард министрите в новия кабинет като специалиста по реформи в Северна Африка и кризи в Източна Азия Симеон Дянков. Такова арогантно пренебрежение към обикновения човек, такова олимпийско високомерие и такова пълно невежество към реалностите в страната и манталитета на българина рядко са се срещали в последните години въпреки множеството недоразумения по министерските кресла.

   Драстично висок акциз върху цигарите, същият такъв върху домашната ракия, „недоразумението” с надбавките за студентки и близнаци, отпадането на „вдовишките” и „старческите” мизерни левчета... Какво от това, че някои от идеите отпаднаха като „технически грешки” или с високомерното „Е, хайде, от нас да мине”! Нали другите остават? Тия мерки, и отпадналите, и оставащите, свидетелстват за един подход, който пó се връзва с ония времена, колониалните, когато белият господар с тропическия шлем и камшика учи на ум и разум дивите туземци от Северна Африка и Източна Азия. А аз не съм туземец. Не желая никой да ми налага стил на живот и да ми казва кое било добро и кое – зло.

   И ако демагогията до известна степен върви – видите ли, ще вложим всички пари от повишения акциз на цигарите в здравеопазването – то по никакъв начин не може да се обясни лишаването на най-зле живеещите у нас от спасителна глътка въздух. Нали уж и този кабинет щеше да брани най-онеправданите и беззащитните? Един от начините за това, пропорционалния данък - възможност, реално съществуваща в редица страни, със свои плюсове и разбира се, минуси - Симеон Дянков нарече малоумие. А бе, учен човек! Богат речник, рационална аргументация, толерантност и отвореност към позицията на другия!

   Да не говорим пък, че и щедро обещаните „тютюневи” свръхпари в здравеопазването, както се оказа в крайна сметка, излязоха кьорфишек и здравеопазването няма да получи нито лев повече в сравнение с миналата година.

   Каквото и да си говорим, цигарите са нещо вредно. Обаче всеки сам си прави избора, нали? Половината българи пушат. Да, ама Хер Флик си има фобии. Той мрази тютюнопушенето, през оная работа му е дали щели да фалират българските предприятия от тютюнопреработването и само вродената му деликатност и привичният му високоинтелигентен стил на изразяване го възпряха да се изрази по същия начин и за съдбата на нас, пушачите.

   Самият факт, че в наше време някой самичък се поставя в ролята на просветен монарх от времето на Абсолютизма и ти налага как да живееш, е повече от дразнещ. Когато Луи ХVІ поискал да въведе в страната си ваксината срещу шарка, първо започнал от себе си и от своето семейство. А нашичкият „просветен” министър какво демонстрира? Как отказва цигарите, които никога не е пушил? Как се живее с орязани заплати? Как се оцелява с 200 лева пенсия? Не, той е от най-неприятната порода, ония, които всичко знаят за теб и потребностите ти и са получили това звание „свише”. Фанатиците, тоест.

   Ето защо понякога един най-обикновен предмет, като вредната цигара, може да израсне до степента на символ. Не съм в състояние да се противопоставя с нищо на неоколонизатора, не мога да нахраня гладните или да дам надбавки на студентките. Затова пък мога да си запазя неприятния навик, пушенето. Каквото и да ми струва. Ако трябва, колкото и да почитам закона, ще намеря път към ония цигари, дето се продават изпод тезгяха. Ако трябва, сам ще си ги свивам. Ако трябва, сам ще си и отглеждам тютюна. Но никога, никога няма да се оставя един високомерен фанатик да ми определя начина на живот. Затова и ще пуша. Напук врагу!