( Глава Първа от цикъла "Номадският Ренесанс - Бит и Култура")

На езика на прерийните индианци (племенните групи Лакота, Сиу и Дакота), "ТИ-ПИ" означава " - (за) обитаване - (място)  удобно"...
Типито за коренните жители на Америка представлява малко подобие на Вселената, както във времето, така и в пространството. Покривката на типито символизира "средния Свят", настоящето, покрило малък кръг от повърхността на Майката Земя.
Камъните около огнището в центъра символизират планините на Света, а самото огнище - Входа в долния Свят на духовете и знанията на нашите предци. Огънят и димът символизират Дървото на Живота, растящо от Центъра на Земята в долния Свят, преминаващо през средния и излизащо в горния Свят през отвора на "комина" на типито, разположен точно над огнището, така димът и искрите се превръщат в облаци и звезди.
Типито се поддържа от 7 основни кола, 4 от тях символизират четирите сезона -северо-изтокът символизира пролетта на събуждащото се Слънце, юго-изтокът -това е вечното лято, юго-запад, мястото, където дните напускат този свят, северо- западът е вечната зима, където ледовете са сковали времето.
Точно на изток се намира вратата на типито, а от двете и страни са стълбовете -Пазители, Мечката отдясно и Лъва отляво. Коловете на коминните крила, по- тънки и гъвкави, за разлика от структурните колове, се местят в зависимост от времето и вятъра. Те вардят Изхода към горния Свят, затова и носят имената на мистическите животни - отляво е Совата, а отдясно - Койота. Главният кол, Връзката между останалите пръти и покривката на типито, представлява хазаина или домакина, Опората на неговия малък, кръгъл, среден Свят. На този кол могат да висят талисманите на хазаина, било то амулет, щит или украса за глава.
Въжето, свързващо всички колове, символизира Нишката на Съдбата, оплела различните Сили на Света в Едно, на границата между Световете. Камъкът от огнището, разположен срещу мястото на хазаина се нарича олтарен Камък, символизиращ Свещената Планина. Върху олтарния Камък обикновено хазаинът държи лулата си, а под него - ножа и/или брадвата си ("Да спи зло под камък"). Между него и мястото на хазаина се намира "почетното място" - малка купчинка, изчистена от камъчета и клонки пръст или речен пясък, символизиращ Майката Земя, там обикновено се палят благовония. Там е и мястото, на което се слагат свещените билки, за да бъдат осветени преди употреба.
Освен всичко това, типито символизира и Утробата на Жената, място на топлина, убежище и Щастие.
Всеки път, когато излизаме от разположената на изток врата, за да срещнем изгряващото Слънце на новия ден, все едно се раждаме и имаме право на едно ново желание.

"Защо ни е да знаем всичко това?"- навярно ще се запита някой.
Защото "можем", не защото на някого това му "трябва".
Защото типито наистина граничи със съвършенство по отношение на форма и функция и е много удобно средство - както за пътуване през бурите на времето, така и за обитаване из безкраите на пространството. Може би сте чували за "Паметта на Водата"?... Е, сигурно няма да се учудите, ако ви кажа, че Огънят също може да има памет.

Огънят, освен това е нещото, което човек може да наблюдава с Внимание най- дълго във времето... Може би това е наследство от еволюционното ни минало и е не само меметично, но и генетично заложено в нас.
Хора в Кръг около Огъня - това е ситуация, най- дълго повтаряла се на сцената на човешките взаимоотношения. В зората на еволюционната ни история, именно от уменията на нашите предци да поддържат Огъня Жив и от отношенията им към него (и около него), до голяма степен е зависело оцеляването и подбора на гените им. Именно затова и пребиваването в компания на себеподобни около огън ни е толкова присъщо.
И всеки път, когато се озова в типи, си спомням риторично въпроса на Мак-Кена:
"Are the experience , maкing this concepts possible, or are the concepts , making it the experience possible?"
В типито човек е едновременно "под покрив" и под Небето, "у дома си" и на поляната. Пространство със 7 и повече ъгли се възприема от съзнанието като кръгло  и никой не се чувства поставен "в ъгъла".

Подобен ефект се наблюдава и в ЮРТАТА - домът на нашите предци - древните българи... Но юртата е доста по-тежка и трудна за конструиране, транспортиране и сглобяване конструкция.
Повече за нея - в следващата статия.