Преди близо година в този все по-популярен и четен сайт публикувах коментара „Смешен плач от Разград до Загреб”, посветен на първия европейски провал на „Лудогорец”. Естествено, намериха се „капацитети” на футбола и словото, които страстно оспорваха изводите в него. Те плачливо настояваха мачът срещу “Динамо” (Загреб) да се преиграе или поне да бъде признат резултатът от редовното време?!? Върхът на познаването на футболния правилник и морал отекна във вопъла, че отпадането на разградчани било достойно, а на останалите български отбори – позорно. Всъщност отпадането в ранен етап на европейски турнир е еднакво пагубно за рейтинга и авторитета на всеки роден клуб и на българския футбол като цяло.
Разбирам подобни заклети привърженици! Да загубиш в последните секунди винаги е трудно. Още по-тежко, направо непосилно, е да погледнеш обективно на събитията извън т.нар. „местен патриотизъм”, жив и безсмъртен във всяко село и всяко градче на Прованса.
Но ето че вчера нещата безмилостно се повт ...