„Кой е Левски?“ – попитаха едно тринадесетгодишно момиченце. „Не знам“, отговори то, без грам смущение и без нито капка срам. „Как така не знаеш?“ – удивиха се хората от това откровено невежество. Но следващите думи на малкото момиче бяха шокиращи. Думи, които не очакваш от дете на тази възраст и най-вече – отнасящи се за най-великия българин на всички времена, за един от нашите най-големи национални герои, за човека, пожертвал живота си за нашата свобода… „За пореден път ме питате кой е този тъпак Васил Левски. Пукнете бе, пукнете като него…“
Ако можеха за миг, за един кратичък миг да отворят очите си, затворени во веки веков, и да погледнат в какво сме превърнали ние техния идеал, чудя се… как ли ще се почувстват нашите герои? Какви ли чувства биха нахлули в сърцето на Левски, ако можеше да чуе жестоките и непросветени думи на това тринадесетгодишно детенце? Какви ли мисли биха изникнали в главата му, когато види своята мечта за „свята и чиста република“ разбита на хиляди парчета? Ка ...