Случайно или не, думата „свобода“ остана само като име на софийски квартал, споменаван предимно в криминалните сводки. Е, да, има я и в името на Бургаския свободен университет, затисната в демократичен сандвич между оксимороните „бургаски“ и „университет“. Случайно или не, някой реши, че „Парк на свободата“ е излишна реминисценция за поредното отречено минало. (дано Симеон Сакскобургготски не се сети да претендира за нотариален акт върху Борисовата градина – бащиния му е все пак.) Едно време, ей тъй, от любопитство, някои деца питаха какво е това парк, а други – какво е това свобода. Не, че я имаха, но поне чуваха за нея. Днес пак я нямат, но и не любопитстват. На всичкото отгоре закриха родната казарма – мястото, където често можеше да бъде чута първата производна на думата свобода – думата „Свободно!“. Не, че е в същия смисъл, но все пак водеше до разни аналогии и поднасяше цвете на гроба на отдавна погребани атавизми.
Последният пирон в опорочаването на тази свята дума заби БНТ 1, когато назначи Свобода Маданска за водеща.
© Илиян All rights reserved.