Училище с отворени врати
Най-после, след тридесет часа друсане, сме на паркинга в Цюрих. През време на цялото пътуване една смугла сънародничка ме питаше:
- Кога ще стигнем спирката "Цюре?” .
Отговарям й вежливо, че ще я събудя след границата с Швейцария. Но тя продължава да упорства:
- Аз няма да слазям на Швайцариуатаа, како. Трябва ми спирката „Цюре”.
Свалихме „каката” благополучно. Прехвърляме се на влака-стрела до Ветцикон, оттам - още няколко минути с автобуса до Адетсвил. Колко поразително чисти превозни средства! Не че критикувам нашите... Посреща ни Анне-Катрин Шмид - мениджър на института „Св. Михаел”. ЛИЧНОСТ. Носи в себе си цялата информация на „божествените светове”, кодирана в думичката „АН-гел”. В прозрачните й сини очи напира откровеността на една самоуверена блондинка на средна възраст, с добро самочувствие и прецизни жестове зад волана. Премята връзката на белия си панталон небрежно, почти по мъжки , но с много устрем... и оправя блузата с гол гръб... все пак по женск ...