5 min reading
На 28.07.06г. в Сайт “Откровения” публикувах стихотворението “Искам Мо, да прочетеш Рабле” с определено хумористична проблематика. С интерес прочетох коментара на уважаваната от мен Златка Вълкова, който гласи следното: “Започваш от Франсоа Рабле, преминаваш през кучките, прелиташ покрай Поздравчетата и Светослав Иванов, но в стиха няма послание и сила, а само дребнотемие. Харесвам те като автор, но не вярвам, че в такъв тип стихове ти е силата. Поздрави, Валери, в момента няма нужда от оценка.” Това е целият коментар. Кои са същесвените моменти в него?
Първо, веднага прави впечатление, че с неговата авторка сме в отношения на симпатия и уважение, което е дълбоката причина за написването на тази статия.
Второ, Златка Вълкова е открила, че в публикувания от мен текст е налице пробягване през цял ред от събития, които не се обединяват около нещо съществено.
Трето, липсата на послания и сила на стиха карат авторката на коментара да се тревожи и да разсъждава над редица въпроси, за да напр ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up