Литературните конкурси са важни. Дават легитимност и конкурентно предимство на писатели, които нямат търговски успех, тoест почти цялата нова българска литература, а особено пък на процеси и естетики. Затова е важно кой, колко често и как журира и дали даден конкурс има етичен кодекс. Особено, когато е национален и по презумпция включващ разнообразие от естетически платформи. Особено, когато издателствата са тясно обвързани с критика, академия, литературни институции и съюзи, от които се съставят журита. За авторите на художествена литература и поезия, които най-трудно се реализират на пазара, този проблем е колкото неприятен, толкова и непреходен. За мен пък е вързан с другия въпрос - защо българската книга е бойкотирана от българската четяща публика, защо изключително демократичната система на предлагане и издаване на книги в началото на 90-те години се стагнира и като качество, и като количество. Конкурсите са симптоми на т.н. систематичен риск.
Хубаво е да има конкурси, хубаво е да се отличават книги, хубаво е да те четат мнозина. Не е хубаво, ако, докато журираш, узряваш двайсет години като критик, гледайки си в пъпа и приятелската си среда, ако ти се привижда измислена опозиция в лицето на някакви остарели, неособено релевантни предшественици и захабени литературни кумири, не е хубаво да говориш едно, а след десет години обратното, но със същото убеждение - е, с известна сдържаност - да не си спомни някой случайно, не е хубаво да поставяш цял един национален литературен процес под математическия корен на собствената си идейна и бизнес онтогенеза предвид завоюваната си позиция, не е хубаво да не се усещаш как налагаш нова идеология, не е хубаво, че младите пишещи не проправят свои си пътеки, че търсят или понасят попечителство. Хубаво е, че хората имат инстинкти; хубаво е, че книгоиздаването не пере много пари, ако въобще пере; хубаво е, че всеки може да се издава; хубаво е, че книжарниците станаха по-приятни; хубаво е, че хората четат добра и всякаква литература вече 20 години. Отсега нататък ще става интересно. И, както в Америка на 20-и век, най-добрите книги ще се пишат от журналисти. И още нещо:
Ако едни и същи хора постоянно, години наред, журират някакви важни конкурси, то нека поне да са двайсет на брой, или трийсет, а конкурсът да е разделен на фази с различни групи журиращи в различните фази. Ако не знаете как, питайте американците. Нека да не дават наградите на свои ученици или книги, издадени от собственото си издателство, както и на своите кумове, кумици, зетьове, колеги, приятели по маса и т.н. В този случай етичните хора си правят самоотвод. А то, открай време, вместо конкурс на бизнеса, май има бизнес на конкурса.
© Зоя Маринчева All rights reserved.
Поради предубедеността на повечето читатели към фантастиката тази година правим експеримент... пускаме една книга без "клеймото" "фантастика".
А темата ти тук е написана много навреме...