Литературните конкурси са важни. Дават легитимност и конкурентно предимство на писатели, които нямат търговски успех, тoест почти цялата нова българска литература, а особено пък на процеси и естетики. Затова е важно кой, колко често и как журира и дали даден конкурс има етичен кодекс. Особено, когато е национален и по презумпция включващ разнообразие от естетически платформи. Особено, когато издателствата са тясно обвързани с критика, академия, литературни институции и съюзи, от които се съставят журита. За авторите на художествена литература и поезия, които най-трудно се реализират на пазара, този проблем е колкото неприятен, толкова и непреходен. За мен пък е вързан с другия въпрос - защо българската книга е бойкотирана от българската четяща публика, защо изключително демократичната система на предлагане и издаване на книги в началото на 90-те години се стагнира и като качество, и като количество. Конкурсите са симптоми на т.н. систематичен риск.
Хубаво е да има конкурси, хубаво е да ...