/ Старопланинска рецепта от района на хижа ”Ехо” /
Разбира се, започваме от нужните продукти. Гълъбки, колкото повече - толкова повече. Както е казал симпатягата Мечо Пух. А те биват виолетови, червени, бледокафяви и най-качествените и вкусни – зелените гълъбки. Но затова трябва да отидем до Централния Балкан.
Събота. Пети юли.Този път няма да представлявам сам търновската туристическа школа. С мен е Симчо, колега и приятел. Ръст - 190 см, телосложение - атлетично, 99 лицеви опори - от раз, коса - руса, дълга и къдрава, очи - кафяво и зелено, ерген. Сериозна подкрепа.
Товарим раниците в бързохода и, през Шипка, след два и малко повече часа кацаме на площада в село Розино. Там вече ни чака групата от Раковски. Начело е Бинин, с бързи крака и джипиес. Наско и сестра му Анютка /този път нямам възражения за маратонките й/. И, разбира се, Герганчето, което има задача да спира необуздания стремеж на Бинин към екстремни катерения с диви кози, надбягване по пресечена местност с лопатари и друг ...