Читателю, това не е есе. Това е по скоро размисъл-критика, която има силен политически елемент. Ако това не ти харесва недей да го четеш, но ако мислиш, че рамишленията ми могат да се окажат интересни ще се радвам да го прочетеш. Нека не го обръщаме на спор в коментарите - не е това идеята.
Днес се возих на автобус 85. Не ми се случва рядко, напротив доста често го правя. Късно вечер се качих на автобус в техническо състояние достойно за филм на ужасите - освен раздулите се шпердплатови плоскости, клатещите се седалки и прозорците с липсващ механизъм за отваряне, втората врата отказваше да се отвори, като демонстрираше отказа си с шум напълно подходящ за измъчване на затворници в Ирак. Качих се и за първи път от доста време реших да продупча билет. Скоро добжлижихме мелницата (през това време слухът ми беше допълнително измъчван от пищене на спирачки, а носът ми вече не усещаше задушливата миризма на изгорели газове, която широко отворените прозорци не успяваха да отведат навън). Спира ...