Вечната балада на Канзас!! ;))

 

Като прашинки във вятъра

За миг притворих си очите,
а изплъзна се моментът почти недоловимо.
Пред погледа ми преминават те - мечтите,
някак си необяснимо...

Като прашинки вятърът мечтите ми разнася,
със онази, старата мелодия -
капчица в безкрайността...
Главите си извръщаме истината да признаем,
че всичко по земята се разпада,
губи се във тленността.

Като прашинки, песъчинки всички сме,
объркани от ветровете!

Хайде, отстъпи! Освен небето и земята,
нищо вечно не можем да прегърнем.
Неусетно, плавно преминават времената,
с богатства миг дори не можем да си върнем.