Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Декември ляга между нас, Касиопея.
Дочаках своя дял от тази зима,
но който близне от потта ти,
ще те сънува тридесет години.
И аз те засънувах – рилско езеро.
Зачаках те – постелка в горска хижа.
По хълма слезе, моя жадна скитнице
и очерта със кладенци пустинята.
Събудени от твоите мълчания,
потоците се вдигнаха уверено –
нещата стават истински, когато
към тях закрачи някой като тебе.
Как да забравя хладното ти рамо
и устрема; онази треска бяла,
когато от света остане само
желанието да умреш на магистрала…
Узнах – на залпове кръвта пулсира.
Аз галих дълго топлите й цеви,
ръката си видях на всички спусъци.
Видях, а после стрелях,
стрелях,
стрелях…
Познавам тази страст, Касиопея,
познавам и тревогата в съня ти,
но днес си тук – и във едно се сливат
смъртта, и любовта, и всички пътища.
Навярно вече си отивам -
на юг от тъмното, на север от траншеите
на изток в себе си и западно от тебе.
Ще ме намериш ли и там, Касиопея?
Там първата любов ще е последна,
след нея няма да познавам никого.
Ще свири вятърът в дулата на комините,
спасението ще е смачкало кибрита си.
А ти ще се събудиш чак когато
луната и звездите избледнеят.
Докато дишаш, докато сънуваш,
аз ще залязвам с теб, Касиопея.
***
Видео: https://youtu.be/FHXHmPPE_mo