Понякога забравяш, че съм себе си.
Не съм ни твой, ни ничий идеал.
Но аз съм аз, със своите недостатъци.
Не съм това, за к'вото си мечтал,
когато буден пак до мене си лежал.
Когато пак въобще не си разбрал...

А аз ти казах, че съм кучка.
Аз исках да ме разбереш.
Но ти въобще не ми повярва!

Да лъжеш себе си, това го мразя
и предпочитам мен си да опазя.
А за това и теб ще те прегазя.
Какво, по нервичките ли ти лазя?
За никой няма да съм идеална.
Харесвам се със тъмната страна.
И ако тъмното не ти изнася,
със смях ще си остана пак сама.

Понякога забравяш да ме чуеш,
защото мойта искреност боли.
Но аз съм аз, каквото и да правиш.
Ти може би го проумя почти?
Сега май знаеш, че това ни раздели.
Това, че ти тогава не ме чу дори...

А аз ти казах, че съм кучка.
Аз исках да ме разбереш.
Но ти въобще не ми повярва!

Да лъжеш себе си, това го мразя
и предпочитам мен си да опазя.
А за това и теб ще те прегазя.
Какво, по нервичките ли ти лазя?
За никой няма да съм идеална.
Харесвам се със тъмната страна.
И ако тъмното не ти изнася,
със смях ще си остана пак сама.

Понякога си мислиш, че съм сбъркала.
Че всъщност просто трябва да съм с теб.
Но знаеш ли, защо не съм се върнала?
Не съм нито писмо, нито колет!
И няма да ти давам пак такъв отчет,
каквито давах, а ще продължа напред.

Признах ти, че съм много тъпо копеле
и че душевно съм сакат човек.
Но ти се заблуди до посиняване,
че за това ще се намери лек.
Ако погледнем от един по-друг аспект,
ти сам се вкара в този твърде шибан спек...