Това е историята на една песен, която правихме повече от две години. За текста бях предизвикана от един конкурс. Ловчалията Иван Михайлов - музикант, който живее в чужбина, направил английска песен за Ловеч. Търсеше български текст. Участвах в конкурса, но честно казано ми се искаше текстът ми да не бъде избран, зароди се в мен идеята да си направя моя песен за родния град, достойна за химн. Желанието ми се сбъдна. И така се амбицирах, че скоро след преработката на текста се роди и музиката.За първи път песента прозвуча на две китари на бардфеста в Ловеч през 2014 г. После Бойко Иванов започна да прави оркестровия аранжимент. На бардфеста през 2015 г. изпях песента в новия ѝ вид. След още няколко месеца довършителна работа по аранжимента  скоро пуснахме и клипа в YouTube. Надявам се, че тази песен не само ще остане за поколенията, но и ще предизвика хората, които никога не са ходили в родния ми град, да го видят и заобичат. Благодаря на Бойко за прекрасния аранжимент и въобще за таланта и хъса, с който облагородява всяка моя песен! Вижте и клипа! Той ще ви разкаже за многовековната история на Ловеч - градът, от който започва Второто българско царство, пристан на Апостола, градът, вдъхновил даскал Панайот Пипков за песента"Върви, народе възродени", Вароша - люлката на първия български космонавт! Ще се радвам да прочета и вашите коментари. Нямам претенции за гласовите си възможности, не съм певица. Посланието ми е: да не си забравяме историята и да се гордеем, че сме българи.

https://www.youtube.com/watch?v=JkD7EWu_QDg

МОЙ ДРЕВЕН ЛОВЕЧ

Текст, музика и изпълнение: Геновева Цандева

Аранжимент: Бойко Иванов

Хълмове и люляци преливат,

и извива в ниското река.

В Осъма от векове измива

меча си победен крепостта.

Мост покрит на Фичето, стрехите

разпиляват багрите си в мен.

С дъх на люляк славеи заплитат

в трелите си онзи миг свещен,

литнал в необята от школото

и събудил гордия ни дух.

Славим днес светиите, писмото,

с него браним залъка си сух.

Бялата Анаста е магия.

В мен живее ловчанка мома.

От бунара глътка ще отпия.

Казват, ще остана у дома.

Щом във калдъръма ти потъна,

песен и камбани в мен звънят.

Писал, че приличаш на алтъна,

*Челебѝ за тебе, древен град.

Бдят и пазят златното ти име

меч Асенов, Левски, крепостта.

С цвят на люляк покрай мен премина,

среща ме Вароша, младостта.

Носи златен век на свойто стреме,

тук препуска славата на кон.

Гордо знамената ѝ поемат

днес децата с люляк и поклон.

* Евлия Челебѝ - турски пътешественик, поет и историк, живял през 17 в.