Обадѝ се, Любов, за да знам, че те има!
Чуваш ли, някъде свирят Шопен...
И навярно, навярно след туй Паганини
ще прегърне цигулката в нощен рефрен. Припев:
Ти видя ли, Любов,
как луната заплака
и зад облак сълзите не скри?
Затова над Земята така неочаквано
тази нощ маргарит ще вали.
Ако има, Любов, още мъничко само
пламък във тебе от летния ден,
обадѝ, обадѝ се с плача на пиано
и соната поръчай, соната за мен! Припев:
Ако идат, Любов,
само пътища зимни,
със лъка на вечерник смутен,
изсвирѝ ми прелюдия от Паганини
в един леден последен рефрен!
Ето вече и готовата песен. Една от най-скъпите ми. Която постави началото на едно творчество и съвместен път по трънливите пътеки на живота с барда Геновева Цандева. Родиха се 2 албума а 3 тия чука на вратата.Както и създаването на дует " Келтик". Бъдете здрави и щастливи.
Report an issue
Flag us for an irregularity if you think a work is plagiarized or does not comply with the rules.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
Много хубава песен. Композиция,текст, изпълнение, като по учебник. Кого избра сърцето ти да прегърнеш, като на празник? Съвсем непразнично и съвсем не случайно навярно. И с твърде малко тишина за себе си. Чувства, ум и душа в един от най-красивите баланси. Бойко ти умееш да капнеш есенцията в края, за да се върнем от началото и да се насладим на аромата!Здрави да сте, благословени, богословени и творчески дълголетни! Нека няма пауза.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздравления, Бойко!