Поезия на сърцето
Не, не искам самотата да броди из вечерта
Не искам сълзите да ми стичат Не искам да виждам моята душа в самота Ако това е любовта не искам да чувам дума за това предпочитам вместо това по пътя да бродя в самота Не искам да чувам плача на душата ми Не искам да чувам гласа на сърцето ми Това ли е любовта, в тунел насред самота Това ли е любовта, в гората на нощта С боси крака вървя във пепелта мерийке се в целта на самота Усещам как розите бодливи толкова не справедливи В сърцето ми се впиват и накрая ме провокират Припев: Спомени болезнени сипят се от душата ми Спомени забравени не спират да ехтят Къде си, сега моляте кажи ми Сърцето ми върни и любовта ми сподели Всичко се срина... Втора част Лудоста ме настига чупя и троша, докъде ме докара лудостта (Видя ли докъде ме докара лудостта) Падам в бездната на пропаста Но кога ли ще настигна краят на свобода Гледам назад и се проклинам Отново глупост изричам Как може да съм такъв глупак И себе си на дявола да продам
Допълнителна информация: Това е не завършен текст, имайте това във предвид.
Next from category
Next from the author