Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Сълзите ти – потиснати вселени.
От облаците – капки сътворени.
В очите ти проблясват чудеса.
Дали това е смисъла на любовта?
Запитах се защо съм тук, на таз земя?
И отговор си дадох аз едничък.
За да обичам и да съм богат със обич.
Да знам, че в мене се заричаш.
Ще те повикам с нежния си глас
и ти до мене ще изприпкаш.
Ще те прегърна с топла ласка.
Сълза в окото ми ще заблести.
И нека философите да се замислят:
„Как любовта душите ни е покорила?“
Във своята власт – една едничка,
сърцата ни от самота е скрила.
Слънчеви взори земята галят.
Божествени порти пред нас се отварят.
Листата нашепват тайни изкусни.
Просто ми липсват твоите устни.