Погледни към луната, виж пустотата
пусто е и празно като на поетата листата.
По неговия лист има само следи от сълзи,
когато падне мъжката сълза много го боли.
По морето птиците отлитат в небесата,
а вълните се бунтуват, разбиват се в стената.
Като водопад сълзите му се стичат,
бавно и болезнено душата му разсичат.
Като ураган минават спомените живи,
спомени красиви, спомени незабравими.
Болката е толкова ужасна, как боли,
по писалката се стичат пак сълзи.
Вече дни и нощи в мисли окован,
стоя като в капан, като заклан.
Сърцето спря да бие пълна тишина е в мрака,
студ и вятър бродят само в тъмнината.
Всякаш стъпвам бос по натрошени стъкълца,
от спомени разсичат моята душа.
Гледам в небесата но виждам само тъмнина,
не виждам там да свети, даже и една звезда.
Пълна тишина лутам се във тъмнината,
а душата свята от болка се премята.
От студ във лед сковано е сърцето,
звездите бавно гаснат горе във небето.
А гълъбите наранени със крила пърхат,
искат заедно със мен да отлетят.
Времето е спяло часовникът спрял е да тиктака,
а слънцето го няма остана само мрака.
Носех в нощта преди края роза червена,
но увяхна заедно тя със душата наранена.
Сега стоя във ъгъла на пуста стая,
нямам аз мечти спрял съм да мечтая.
Проклинайки всички онези дни, в които
аз живял съм във лъжи.
Като лава беше горещо моето сърце,
а сега студено е като зимно езерце.
Останах аз без теб но не се предавам,
след мисли в дните тежки реших да продължавам.
Усмихвам се на сила но болката остава,
само дните тъмни останаха да обикалят.
И капки дъжд изливат се на вън,
сълзи валят, не спират иска ми се да е сън.
Мрачна нощ чувам силен гръм във небесата,
цялата природа се бунтува заедно със душата.
Искам да те върна мамка му ще полудея,
защо така получи се не мога да го проумея.
Колко много липсват ми очите ти искрящи,
колко много липсват ми косите ти изящни.
Няма те търся те навсякъде във тъмнината,
няма те душата се премята.
Но аз не спирам търся те под дърво и камък,
аз съм принца, а ти принцеса в замък.
Само да те видя за миг желая,
мамка му къде си дори не зная.
Но уви вече седмици те търся, но само
тъмнина и болка ме обгръщат.
Трудно е без теб, труден е живота,
Вече няма смисъл във всяка нота.
Преди вдъхновяваше ме бебе
аз да пея, да показвам в текстове
какво умея. Сняг затрупал ни е любовта,
замръзнала е тя искам малко топлина.
Топлината си ти любима моя,
с надежда се надявам да бъдеш зад завоя.
Само се моля господ да се смили над мен,
да върне онзи ден, когато беше ти до мен.
Господи моля те върни я спри реките от сълзи,
наводнение направих, а болката остава .
Не мога да плувам, а реки от сълзи текът,
всичките ми мисли само теб зовът.
Само миг да се върна във времето назад,
ще знам, че любима моя, без теб загубен
съм на този свят.