УРОК ПО ИСТОРИЯ

Тук всяко утро слънцето разсича

с меча на Асеновци изкусно,

в извивките на Осъма изтича,

преди над люляците да препусне.

Камбаната понася своя жребий

и ми припомня тайните вечери –

Апостолът с апостоли е мерил

и вяра, и любов – за ново време.

Че ако тук Вароша те е крила,

над сгушените стрехи ръст изправяш!

Най-сетне, Дяконе, от отчето изтрихме

лъжлив позор и отредихме слава.

Когато вечер слънцето целуне

смирено меча, крепостта, а после

потъне зад скалите, аз сънувам

пореден зов на рог - победоносен.

И слязла край реката златокоса,

пристъпям към жребеца на Асена.

Една Анаста – падам на колене,

а в менците си свободата нося.