Колко кратък е пътят до последната гънка на пустия плаж,
до последния връх, до предела на всичко, което ще видя.
Повърви още с мен, обич моя, не поглеждай назад,
че от тази минута нататък след нас има само купища минало.
Как се давех във плитката вада на онзи безпаметен страх
от последното лято, от нещата, които отлитат.
Как завиждах на птиците, как размахвах ръце…
И сега раменете болят.
Тъй навярно болят на светец коленете след дълга молитва.
Ето, мъничка истина имам – и стига ми тя.
Тя се крие в косите ти,
тя се смее във двете ни чаши със вино –
всяко следващо лято, всяко следващо утро дори
е съвсем недължимо, обич моя, съвсем недължимо.
Report an issue
Flag us for an irregularity if you think a work is plagiarized or does not comply with the rules.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
Млако е да кажа, че ми хареса. намирх се на плажа, по време на разходка - мека, меланхолична, с любимия човек...20 години назад...Благодра! Добавям в любими без колебание
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.