Не издържал, юздите си изпусна

животецът ми, закопнял за ласка.

Телата ни, преплетени изкусно,

захвърлиха житейските си маски.

И стоплено от жарките ти устни,

не издържа и се пропука утрото.

Любовите ми – мигове изпуснати –

днес пърхат на прозореца и гукат.

Лицето ти и погледът... Тревожно

стрелките на посоките обричат

срещите на изход невъзможен.

Сърцето се взриви. И се затичах.

А някакъв стрелочник неразумен

всичките семафори е пуснал.

За твоя влак житейски ще е трудно

обратно да препусне. И е пусто...

Любови, ах, любовите по гарите

ми махат изоставени за сбогом.

Любови, ах, любовите ми, старите,

са натежали във очите ми тревоги.