Боли ме отляво. Някак си и въздуха не ми стига въпреки, че се опитвам да дишам дълбоко. Напускам дома си. Дома, в който живях трийсет години. Няма да напиша щастливо. Просто живях. Сърдя се на паметта си, че не изтрива лошите спомени и да ми остави само хубавите. Аз и да ѝ се сърдя тя пак ще си прави каквото си знае. Така че аз ще ѝ противореча като изхвърлям от шкафове и бюфети, гардероби и скринове вещи, вещите, които ще продължават да напомнят за незначителните неща от моя живот. А също и за някои, които не искам да помня. Мисля си, че старостта идва, когато започнеш да събираш живота си в кашони. Дали това ще бъде нужно на сина ми? Дали тези вещи ще му проговорят? Има ли смисъл да ги пазя? 
          Оловото от сърцето  бавно се стича в краката ми и те отказват. Казвам на десния си крак - "Тръгни!", а той се затътря неохотно и мъчително. След това на левия - "Последвай го!". Успявам да направя три, четири крачки, но тези движения напълват сърцето ми с още олово, което отново се стича надолу. В четири следобед слънцето преодолява козирката на терасата и нахлува вътре. Лъчите му стигат чак до насрещната стена, където огряват картините  и заливат цялата стая с топло сияние.  Боли ме от ляво! 
          Някой беше казал, че домът ни е нашата втора кожа. За англичаните се носи легендата, че домът им бил тяхната крепост. За българина обаче и за мен  домът е ризница, бронежилетка, щит, здрава нечуплива  черупка, шапка невидимка, кивот. Имам нужда от молитва. 
          Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки.
Амин.
            Къде е нашият дом? Там където сме се родили и мама и тате са ни обичали или домът, където си последвал любимия, за да живеете, докато смъртта ви раздели? Боли ме отляво, защото там все още живее любовта към този, с който смъртта ни раздели. Това беше нашия дом. Напускам го, отивам там където още не е мой дом. Дали ще стане?