Снимах това забележително място от влак в движение в следобедните часове. Малкото бяло вляво от къщичката на по-светлия хълм е паметникът на Дядо Йоцо...

Няма голям избор за снимане, това ми се стори най-добрата снимка.

Искаше ми се качеството на фотографията ми да е блестящо заради самото място и заради вас, но от движещ се влак това можах.

"Тоя умрял за живота и за света човек възкръсваше само при ехтежа на влака и му се радваше с детинска радост. Само той вече олицетворяваше пред него свободна България; понеже не беше видял железница през живота си, въображението му я рисуваше като един чудовищен крилат змей, който пуща пламък из устата си, бучи и реве, фучи с невъобразима сила и бързина из планината, разгласявайки силата, славата и напредъка на свободна България. 
          Слепотата и умствената му незлобливост бяха запазили като с броня душата му от разочарованията на тъмните й страни, които разочарования изпитваме ние, окатите . . ."