В безмислен кръг върти се колелото

на този толкоз кратък наш живот,

умело дирижиран пак от вота -

уж наш, а подменен от някой скот...

Ето така върти се колелото...

И вече силно вие ни се свят.

Размива се представата за злото.

Моралът вече стана непознат...

Така, измамени, сега се вглеждаме

наоколо и търсим свойта правда,

повярвали във своята надежда,

че можем да живеем като равни...

И ето, че така си и оставаме

зомбирани, замаяни и слисани...

И чудим се това ли е държавата

в която да живеем сме орисани...

Дори когато тръгнем по площадите

не сме наясно за кого гласуваме...

Не знаем как се вдигат барикади

И пред насилието днес пасуваме....

Обгърнати със плащ от недоверие

робуваме, уви, на цветовете...

Наказани от нашето безверие,

Сами избрахме тази участ клета...

А колелото се върти без милост

И няма начин никой да се скрие...

Дано децата ни да имат сила

друг свят да сътворят и преоткрият...