В тревите, в тревите потъна гласът ми,

открадна го вятърът, думи зашепна,

очите преляха в бързея бистър,

косите си сплетох, омайно зелени,

вихър незнаен в съня ти изви се,

ръка в полуздрача леко протегнах

безплътна, ефирна,  топла и нежна

към устните твои, под топлата риза….

Сънувай ме, мили, жадувай ме с допир,

очи не отваряй, не бързай да стигнеш

на зората чертата, края на мрака,

завесата слънчева още не вдигай.

Потъвай с мен в светлина разноцветна,

още миг да поспиш и мой да си нека…

… а стъпките мои бавно да чезнат

след лунния сърп в избледняла пътека…..