Кървави макове

Зората разчупва оковите мрачни,
лъчите подскачат по бялата длан.
Сълзите ти чисти - довчера прозрачни
обагрят се в пурпурен блян.

По стъпките крачиш на своите мечти,
под твоите боси, ранени крака,
от кървави капки потекли сами
се раждат рубинено-тъмни цветя.

След тебе с кръвта ти остава пътека
но ти продължаваш към своята любов.
Изтича в цветята, изтича, но нека
ти следваш в сърцето си тънкия зов.

Зората преваля и тебе те няма,
кръвта е изтекла по земния под,
но всички ще помнят душата засмяна
на хиляди макове дала живот.

(PS: не знам кой е автора на стихотворението)