Част от град Перник, сниман от крепостта “Кракра”

По времето на хан Омуртаг селището влиза в пределите на българската държава и става гранична крепост. За пръв път през Средновековието селището е споменато в житието на Свети Иван Рилски – пустинножителят „отиде в Перник и се настани в место каменно близо до река, наречена Струма, и тук си направи свое покоище.“ Свети Иван Рилски е небесен покровител на българите, пазител на миньорите и покровител на града. В началото на 11 век селището е непристъпна за византийците крепост, седалище на легендарния войвода Кракра Пернишки, играл важна роля по време на Първото българско царство. От 1892 до 1926 г. Перник бележи един от най-големите за България прирасти на население – от 1413 на 12 296 души. За първи път електрическата енергия в България е била използвана за осветление, макар и твърде примитивно в мината в Перник през 1895 г. Първата електроцентрала в България влиза в експлоатация през 1899г. в Перник и е с мощност 150 волта. Първият в България работнически театър (1919 г. ) е създаден в Перник под ръководството на Иван Перчев. През 1919  за пръв път в България е въведен 8-часов работен ден, извоюван от пернишките работници. С въвеждането на Автономно управление ДМ „Перник“ се превръщат в основен двигател на индустриализацията на България. Държавни Мини „Перник“ са основен фактор за финансовата стабилност на България. В периода 1925 – 1940г. в държавната хазна са постъпили 1,414,030,711 лева от печалбите на дружеството, което е съизмеримо единствено с приходите от държавните железници и народната банка. През 1965 е проведен първият национален фестивал на кукерите и сурвакарите, в последствие обявен за международен. И това е малка част от историята на града. Така че, спрете с вицовете за Перник, защото знаете какво има в ъгъла. : )