"
Разпиля ни някак времето
като разминаващи се коловози.
Разпиля ни. Дъжд от ледено
да те стопли знаеш, че не може.
***
Разпиля ни някак времето -
частички в низ от много спомени.
Разпиля ни. Окачи ни бремето
да се търсим, сякаш сме прогонени."
(Ани Монева)