Поради факта, че Слънцето се върти около оста си не като твърдо тяло, а диференциално (около екватора за 25 дни, а около полюса за 30 дни) магнитните силови линии започват да се усукват и под въздействие на конвективни потоци излизат на повърхността на Слънцето. Мястото където излизат на повърхността се формират петна и активни области. Тъй като плътността на плазмата в тръбите на магнитния поток е по-ниска от тази на обкръжаващата плазма се създава т.нар. „магнитна плавателност” – характеризираща се с резултантна сила, подобна на Архимедовата, която действа на всяко тяло, потопено в течност. Тази сила обуславя „изплуването”. Фотографията е стара тъй като в момента Слънцето е в своя минимум от 11 годишния цикъл на активност и по него няма петна. Снимано е през малък телескоп рефрактор.