Не тръгвай още,
мое жарко Лято.
Поспри за миг
и погледни към мен.
Все нещо недовършено остава.
Все не достига
някакъв си ден.
Душата ми е
скитница без име.
Все търси.
Не намира.
И тъжи.
А Есента ще дойде мокра, сива.
Навярно -
пак с наежени бодли.
И пак ще ме завихрят ветровете.
Пътеките ми
дъжд ще заличи.
Ще клюмна -
като осланено цвете.
А толкова далече
ще си ти.