Пролет е!

               Вървя и търся цветове,

               а птици пеят във захлас!

                        Очаквам някого да срещна,

                        очаквам нещо да се случи,

                        но чувам все беззвучни песни,

                        и пак във птиците се вслушвам,

                        откривам, че се радват те!

Е, нас, пък ни налягат грижи

и тъжен ни е погледът, нали?

Държат ни хорските окови,

душата ни не може да лети!

...  .... ,

           Отново вървя и търся цветове,

           оглеждам се и срещам хора,

           и ще ми се да чувам гласове,

           звънливи в утро като на деца.

Но всички, казват, имат грижи,

прегърнали ги, като любовта.

А трябваше, да дирят цветове

и като птици да се радват те!

                   Не съм помислил някого да натъжа!
        И като всички имам нужда от това,
        на хората да звънне струна,
        по-нежна от роса и като Окуджава
        "давайте, друг другу" си кажем,
        и от душа си дарим комплименти!

Животът ни чака!!!