20.10.2023

... Пътувах с БДЖ...

Така може би трябва да започва следващият роман на Стивън Кинг. Не може в средата на 21 век да има такава мазня като нашият железопътен транспорт. Да оставим настрани мръсните вагони, но организацията по гарите е направо трагична. Уредбата кънти, почти нищо не се разбира на гъгнещата служителка. Не ми побира умът как едно просто светлинно табло не сложиха, та да се вижда от кой перон кой влак ще мине.

На 18 пътувах за представянето на новата си книга в библиотеката на град Ловеч. Хубаво, мина-замина, на другия ден тръгнах да се прибирам. От Ловеч до Левски пътуването мина добре, дори не закъсняхме. В Левски трябваше да се прекача на влака за София, и то в рамките на десетина минути. Никъде никакъв сигнал, питам някакви хора, чакащи, това влакът за София ли е, - Да, да отвръщат ми те - аз се накачулих. Идва кондукторката, проверява ми билета, изваден онлайн за двупосочно пътуване, и си продължаваме нататък.... И така до следваща гара, където се сменят кондукторите. Пак проверка. Чете човекът внимателно и ме пита - Ама вие закъде пътувате? - За София - отговарям аз.

- Ама влакът е за Варна.

Така, току след Горна Оряховица вече става ясно, че пътувам не в моя трен. Слязох на Попово, за да си дочакам следващия обратно към София. На гарата един-единствен автомат за кафе и нищо друго. Но оборудван със система за картово плащане.

Но не беше само това. На връщане в Плевен се качи един студент. Неговият билет - с намаление. Изведнъж кондукторката му поиска и някакъв стикер на БДЖ за намалението. Той не можа да влезе в интернет, за да го извади. Тя го принуди да доплати разликата. Той й показва международна студентска карта, с която да защити намалението. Камък. Както и да е, момчето преглътна това. Но по едно време дойде началник влака и поиска да види картата. И се оказа, че тя е точно такава, която да защити намалението. Не разбрах накрая върнаха ли му парите.
А иначе първа класа - че и ток нямаше на контактите да си заредя телефона.