Според легендата селото носи името на френския рицар Сен дьо Бьоф, който пленен от воините на цар Калоян, станал негов васал. След смъртта на император Балдуин Фландърски през 1206 г., маркизът получил благоволението на българския владетел да се засели с около 1000 рицари-кръстоносци в землището на днешното село. Там те се смесили посредством бракове с местното население.