Сега и тук

Утре няма да има пари, нито някой, когото да губим,
като бойни червени петли начумерени вечно се будим.
Не се отсърдихме досега, пречи ни стряхата на съседа.
Утре няма да има дъга, само хапче за сън и победа.
Рози ще растат без бодли, макар че ще има ли рози?
И мечтите ни, дето кроим, а пък често те ни извозват,
ще са само програмен ред – единици и трътлести нули,
дъждът ще сладни като мед, без плача му с теб да сме чули,
всеки залез - перфектен, дори всяка пролет еднакво зелена,
от неона в града ще струи  щастие с шепи да гребваш…
… и ще бъдем единствено код, програмиран за всяка промяна
Ех, че ще бъде живот! Без тъга… без любов… и измамен…
20.05.2009