"Ще дръзнеш ли сега, душа
да тръгнеш с мен към непознати краища,
където няма почва под нозете ти и път не води?

Където няма карта, ни водач,
ни глас да прозвучи, нито ръка да те докосне,
нито лице да ръзцъфти, ни устни, ни очи?

Не я познавам, о душа,
и ти не я познаваш, празно е пред погледа ни,
там всичко чака, несънувано, в ония краища,
в недостижимата земя.

Додето се разхлабят всички връзки,
остават само вечните - Пространството и Времето,
и няма мрак, нито притегляне, ни сетива, нито окови
да ни приковат.

Тогава ний ще се разпукнем с вик и ще заплуваме
в Пространството и Времето, подготвени за тях,
достойни, равноправни най подир (О, радост, плод на
всичко!) да ги изпълним, о душа!"