Тази любов е дамгосана
малко тъжна, на косъм  лирична.
Като белег от жиг все я нося.
Но тази любов е различна.

И макар в тишина да е вречена,
вярвам в тебе, когато пристигаш
в шепи със залез привечерен
и пламък зелен във очите.

От целувките твои и стонове
разцъфтяват копринени макове,
преливат им страстите в огън
и горят през нощта като факли.

Натежава небето над Витоша,
цяла нощ щурци се надпяват.
И пияни звезди от въздишки
сутринта премаляли окапват.

После почва зората да плаче,
да преследва облака скитник,
Ти в сълзите й тихи изтляваш
като кръст от несбъдни молитви...