Ако някой ме попита как съм се изкачила на това място, за да направя тази снимка, не бих могла да му отговоря...Водеше ме едно местно момче, по една тясна и стръмна пътека, заобиколена от пропаст. Ако се бях замислила поне за миг, със сигурност не бих могла да стигна. Но сякаш някаква неземна сила ме тласкаше към върха, за да видя "Съкровището" на Петра от птичи поглед.

Запечатала съм този момент на съзерцание дълбоко в съзнанието си: изгарящото слънце върху вековните скали, сякаш танцуващи под вълшебната мелодия на тишината...Един миг, който вечно ще бъде в мен, макар и да вървя по други пътища.