"Най- тихото пристанище си ти.
И пристан, и утеха, и убежище.
И можеш бурята във мен да погасиш
със нежността, с която ме поглеждаш...

Да потушиш най- бесните огньове
безмилостно жигосали душата ми.
Да преобърнеш пътя ми към твоя,
дори да укротиш ината ми...

Най - нежното пристанище си ти.
И аз от днес по пътя си избирам
така да тръгна по морето от мечти,
че в теб завинаги да акостирам..."